Популярни публикации

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Юксел Кадриев от бтв в любовна целувка с мъж



Юксел Кадриев заплашвал Венета Райкова

Бонка пази любовна снимка на екссъпруга си с ченге от ГДБОП


21 септември 2011


София, България


Юксел Кадриев заплашва Венета Райкова да спре излъчването на интервю с бившата му съпруга Бонка Георгиева.

Водещата е получила гневни есемеси от новинаря от бтв, твърди в. “България днес”.


В събота оперната певица ще гостува на журналистката в предаването й “Горещо” по Нова телевизия, за да разкаже майчините си неволи.

Вече цяла година Кадриев не позволява на Бонка на вижда 10-годишната им дъщеря Габриела.


Кадриев научил по неясни пътища за интервюто с Георгиева, намерил личния телефон на Венета и й звъннал.

“Това са лъжи, не ги пускай”, развикал се тв водещият.

“Хайде първо чуй интервюто, пък после казвай дали са лъжи”, парирала го Венета и категорично отказала да го послуша.

“Нищо не е лъжа, което ще докажа в предаването с документи”, твърди Бонка.


Разговорът с Бонка бил на запис.

В “Горещо” тя ще разкаже всичките си неволи, свързани с бившия й съпруг.

Пред Венета Райкова, екссъпругата разкрива отново защо са се разделили.

“Ще разкажа отново за изневярата му.

За това, че го хванах с мъж.

Аз имам и снимки”, заяви Бонка.

Един от фотосите е запечатал Кадриев в любовна целувка с мъж.

“За съжаление с много известен човек, ченге от ГДБОП”.

Тя сподели още, че се страхува да я покаже.

“Ще ме убият, ако ви кажа кой е.

Разберете - целта ми не е да го злепоставям.

Искам си детето”.


“Сега и аз ще изляза пред медиите и ще разкрия цялата истина”, заявил преди дни на Бонка побеснелият от яд Юксел Кадриев.

“Нямам нищо против, защото не съм престъпник.

Майка съм и си търся правата.

Единственото, което искам е да си видя детето”, казва още оперната певица.


Бонка Георгиева разкри още и защо е дала правата за детето на Юксел: ”Когато преди 4 години Габи трябваше да влезе в първи клас, реших да напусна работа, за да я гледам и да й помагам.

Две години по-късно, когато се развеждахме, аз все още бях без работа.

А той беше в бтв”.


блиц / The Turks in Bg

Още:

Съпругата на тв водещия разкри: Юксел Кадриев от бтв ми изневери, но не с жена !

сряда, 1 юни 2011 г.

"Само с теб на сцена - с концерт за контрабас и глас" е офертата на Суна, дъщерята на Йълдъз Ибрахимова и Али Динчер, отправена към световноизвестната

19-ото издание на театралния фестивал събира куп звезди

Йълдъз просълзява с цигански романси

Открива "Варненско лято" с любимите песни на мъжа си Али Динчер

Йълдъз открива довечера с цигански романси, Бах и Гершуин

"Само с теб на сцена - с концерт за контрабас и глас" е офертата на Суна, дъщерята на Йълдъз Ибрахимова и Али Динчер, отправена към световноизвестната й майка. 15-годишната тийнейджърка, която вече е в пуберклуба, сервира изненадата на Йълдъз с най-категоричен и безапелационен тон. Това разказа великата певица вчера в морската столица. Тази вечер тя открива с грандиозен концерт в конгресния център международния театрален фестивал "Варненско лято". Това е първото й толкова голямо участие в родината след смъртта на Али. Неслучайно тя ще изпълни най-любимите цигански песни на съпруга си и парчета на Гершуин, който той е слушал до последно. "В този коварен и жесток свят на страшни болести е добре, че музиката я има, и съм щастлива, че мога да бъда в нея", призна Йълдъз Ибрахимова. Нейната Суна продължава традицията - от 7 години свири на пиано и учи контрабас в най-престижното училище в Турция.

Довечера Йълдъз ще отвори гърлото си "четири октави" с камерния оркестър с диригент Ганчо Ганчев, а в пъстрата програма са включени Бах и Римски-Корсаков. Тя обаче не е аджамия в театъра, така че няма изненадани от избора на селекционерите. Преди доста години Ибрахимова се появи в прочутия спектакъл на покойния професор Филип Филипов "Унизените и оскърбените" в Народния. След това обра овации в "Индже", скандалната постановка на авангардистката Възкресия Вихрова. "Тогава се научих как да се движа, как никога да не стоя закована на сцената, да танцувам и да се рея сред публиката", сподели абсолютната звезда на българския, турския и на световния джаз. Топкритик в Щатите пък написа за нея: "Гласът й ухае на театър." "Новото поколение се върна към музиката на АББА и към хитовете на нашата младост от 80-те години", беше категорична Йълдъз. Според нея сегашната поп музика е изчерпана от съдържание и лишена от чувството любов. "А вечното е качествено и се слуша във всички времена", каза Йълдъз Ибрахимова.
След като е отказала серия от участия в САЩ заради траура, Йълдъз неотдавна е била на гастрол в Израел и в Киргизия, която се оказала модерна страна, чието общество сваля шапка пред музиката и пред всички изкуства. Следващата й премиера е през лятото - на албума "Балканотолия 2" с песни на три поколения. "Балканотолия 1" излезе през 1997-а. Веднага след морския си гастрол Йълдъз лети за Турция.
19-ото издание на "Варненско лято" обещава абсолютно триумфален афиш, в който музиката е издигната в култ, коментира артистичният директор Цветана Манева.
Милчо Левиев и Вики Алмазиду възраждат блясъка на Панчо Владигеров от 20-те и 30-те години. С тях излиза и баш актьорът цигулар Ицко Финци с текстове на великия Райнхард. Гилдията чества проф. Красимир Спасов за 70-ия му рожден ден и го аплодира след "Както ви харесва", новото му представление в Армията по класическия превод на Валери Петров.
Тази година родните и международните звезди играят във Варна, София и за първи път в Русе. Край морето арената на екшъна е в драматичния, кукления, ФКЦ, в Археологическия музей и в най-новата галерия "Графити", подходящо място за модула "Шоукейс", витрина на мобилни български продукти.
Българската селекция на театроведа Асен Терзиев се откроява под мотото "Игра по инстинкт". За втори път гостува Националният театър на Румъния с хит на Раду Африм. Варна се отчита с ораторията "Проклятието на Фауст" с гост-диригент Амори дьо Клозел. "Три сестри" на Армен Джигарханян на държавната трупа в Русе е сред гвоздеите. Билетите за постановките са по 10, 12, 15 и 18 лева. Между тях са "Карнавал.com" на Василена Радева за Младежкия, "Зимна приказка" на Маргарита Младенова за "Сфумато", моноспектакъла на Мариус Куркински "Български разкази", неговата "Отворена брачна двойка" за Театър 199, "Под контрол" на Младен Алексиев, "Зад канала", "Суматоха" на Боян Иванов в "София".
В паралелната програма ще бъде завъртян и феноменалният филм "Пина" за легендарната танцьорка на режисьора Вим Вендерс.
Албена АТАНАСОВА
Кръстина МАРИНОВА

в ст / With Me : Abdurrahman

понеделник, 30 май 2011 г.

Нюкет Салим:Няма да се прибера в България, защото България е много изостанала

Няма да се прибера в България, защото...

Марта Младенова

Млада, красива и образована. Има престижна работа и огромни перспективи, но... не иска да живее в България. Никога! Тя се казва Нюкет Салим и от една година работи в клиника за лечение на рак чрез лъчетерапия - една от най-модерните в Германия.

Въпреки заканата на премиера, че до три години ще върне българите от чужбина, когато направи магистралите, Нюкет едва ли ще промени решението си.

България е много изостанала заради политиците - това е отговорът на Нюкет Салим за положението в България. Тя е млад медицински физик, който е завършил образованието си в Шуменския университет. Има стаж в онкологичните болници в Шумен и Велико Търново. След това взема решение да отпътува за Германия и напуска родината завинаги. От около година работи в престижна клиника за лечение на ракови заболявания с лъчетерапия и е един от най-добрите специалисти.

"Изкарах езикови курсове и си подадох документите. Така се стекоха обстоятелствата", разказва младата българка. Тя живее в Германия със съпруга си, а на въпрос какво би казала на онези 200 000 българи, които искат да напуснат родината си с аргумента: "просто не искам да живея в България", тя отговори: "Всеки има причина да напусне дома си". След това се разплака и помоли да прекратим разговора.

Освен личната тъга има и рационална причина, поради която Нюкет избира чужбина. "В България младите хора нямат никаква възможност за реализация. Много е изостанала по отношение на лъчетерапията", категорична е Нюкет Салим.

Клиниката, в която работи Нюкет Салим, прилича повече на хотел, отколкото на лечебница. Тя се намира до голяма болница и в момента е в процес на разширяване. Някои от пациентите идват от болницата, която е в непосредствена близост, други - от различни краища на Германия. В клиниката Нюкет посрещна групата български журналисти редом до един от главните лекари. Говори на български, но често първо й идват немските изрази, а след това преводът им на родния език.

Работата на младата българка е да изчисли колко облъчвания да бъдат направени и как да се позиционира линейния ускорител, с който работи, за да облъчи минимално здравата тъкан около тумора. "Лекарите откриват тумора и правят контур - къде е той и кои органи трябва да пазим. После идва нашата работа, на физиците, да изчислим как трябва да стане това", обяснява тя. Най-често в клиниката се лекуват ракови заболявания на гърдата, простатата, мозъка и белите дробове. Единствените тумори, с които все още не могат да работят, са свързани с очите.

Нюкет Салим работи с технология, която в България съществува само в най-големите болници. Линейните ускорители у нас се броят на пръстите на едната ръка. Така, извън дълбоко интимните причини за това решение, Нюкет е избрала да работи в страна, където има по-голям шанс за работа и възможност да спасява повече човешки животи.

др / BgTimes.Net / portalturkey.blogspot.com

неделя, 29 май 2011 г.

Насър ал Ахмед е една от най-големите надежди на България за медал от европейското първенство по културизъм

Културистът поет Насър ал Ахмед:

Ако взема титла в София, ще я посветя на баба ми

Румен Кацаров

19.05.2011

Насър ал Ахмед е една от най-големите надежди на България за медал от европейското първенство по културизъм в зала 1 на НДК на 21 и 22 май. 21-годишният талант в кат. до 90 кг е със смесен произход. Баща му е от Сирия, а майка му е наполовина българка и наполовина суданка. Той е и един от малкото представители на този спорт, който може да се похвали, че пише стихове.

- Насър, във форма ли си вече за европейското?

- Доста съм изморен, но не от тренировките, а повече от диетата и от факта, че и работя непрекъснато.

- Как ги съчетаваш?

- Два пъти на ден тренирам, а нощем ходя на работа. Диетата започнах заради една фотосесия, когато не планирах да участвам на европейското. Влязох обаче в добра форма и моите приятели Димитър Димитров и Венелин Великов ме посъветваха да се пусна на квалификациите, след които взех квота.

- И какво очакваш да се случи?

- Това е много скъп спорт и трябва доста да се влага в него, а аз нямам големи възможности. Даже не съм си вземал отпуска. Излизам и ще видя какво ще стане.

- Лесно ли се намират спонсори?

- Засега се готвя на собствени разноски. Ако имам спонсор, ще мога да се боря за титли от най-престижни първенства. Не се ли получи и подведа ли хората, ще им върна всяка стотинка. В момента търся спонсор за световното тази година и за „Арнолд класик” през 2012-а.

- На кого би посветил евентуална титла в неделя?

- На баба ми, поетесата Ваня Петкова, която почина преди две години.

- А на теб отдава ли ти се да пишеш стихове?

- Не искам да се хваля, но - да. Мога да напиша цяла стихосбирка, ако някой ме ядоса. Същото важи и за човек, когото харесвам. Доброто и лошото събуждат музата у мен.

- Как се насочи към културизма?

- Като малък се занимавах с бойни спортове. Веднъж обаче теглото ми падна от 60 кг на 39 кг, защото не знаех как се спазват диетите. Тогава влязох във фитнеса и започнах да разпитвам. Стъпка по стъпка започнах да се занимавам сериозно и на 17 г. станах първи при юношите (до 18 г.) и младежите (21 г.).

- Имаш ли идол?

- За мен характерът е по-важен от физическите данни и не мога да уважавам човек, когото не познавам. По принцип харесвам Арнолд Шварценегер за това, което е постигнал, а от шампионите, които познавам, най-много уважавам Димитър Димитров.

в мо / The Turks in Bg

събота, 22 май 2010 г.

Превеждат дневниците на Богдан Филов на турски !

Превеждат дневниците на Богдан Филов на турски !

21-05-2010

Панайотка Панайотова
Българистът Хюсеин Мевсим е удивен от делото на археолога политик !

Хюсеин Мевсим е роден през 1964 г. в кърджалийското село Козлево. Завършил е българска филология в пловдивския университет „П. Хилендарски”, а понастоящем е доцент в катедрата по български език и литература към анкарския университет. Поет и преводач - главно на поезия и драматургия – негово дело са преводите на Ст. Стратиев, Ст. Цанев, Хр. Бойчев, Антон Баев, а сега и на дневниците на Богдан Филов.

- Защо дневниците на Богдан Филов в годините на Балканската и Първата световна война? Какво лично вас ви провокира, за да посегнете към книгата?

- Дневниковите записки и описания на Филов за Балканските и Първата световна война, а така също документалните свидетелства на други български учени и преподаватели за въпросните събития, над които в момента работя и предстои скоро да бъдат издадени на турски, съдържат неимоверно ценна информация и данни, допринасящи за възстановяването на представата за, най-общо казано, културните паметници на Балканите.

- С какво мислите, че ще заинтригуват турските читатели?

- Струва ми се, че дневниците на световноизвестния български учен предполагат три възможни и противоречиви прочита, три ракурса. По-конкретно, някои читатели няма как да не оценят дейността на Филов по описването, регистрирането и опазването на културно-историческите паметници като твърде полезна и навременна. Благодарение на неговата активност и застъпничество много паметници са запазени, той предотвратява тяхното безследно изчезване или физическо унищожаване. Да си припомним само писменото му обръщение към военните власти с настоятелната молба да се предприемат строги мерки за опазването на джамията "Селимие" и нейната изключително богата на ценни ръкописи библиотека; за предотвратяването на граничещото с вандалщина нехайно отношение на цивилни и военни лица към ориенталските килими в Егейска Македония. Другият прочит е предназначен повече за историци на изкуството и предлага рядка възможност за реставриране на знанията и представите за култово-архитектурни паметници на траки, римляни, византийци, османски турци и др. в описаната география. В това отношение безценни са фотографиите му, малка част от които са приложени в книгата, а като цяло предстои да бъдат отпечатани в един албум от Турското историческо дружество. Третият прочит е, че по време на Балканските войни българските военни и цивилни власти са изнесли много ценни исторически, етнографски и археологически старини, проявили са едва ли не грабителско отношение спрямо копринени килими, оръжия, трофеи, свещени ръкописи и т.н.

- Смятате ли, че до известна степен българите са длъжници на г-н Филов? Заради политика Филов загърбваме историка и археолога от световна величина. Политическата сянка на Филов се оказа по-дълга от академичната. Какво мислите за това?

- Съгласен съм, че Филов е археолог и историк на изкуството от световна величина. Жалко, че до промените нямаше как да бъде опознат като такъв. Изключително трагична и определено поучителна е съдбата му в политически план. По моему изходът е в преодоляването на едностранчивото разглеждане и оценяване на дадена личност. Преиздаването на трудовете му безспорно ще спомогне за отърсването на учения от надвисналата над него дебела политическа сянка.

- Мен лично ме изненада заглавието на преводната ви книга - Rumeli'nin Esaret Günleri - за читателите ни ще преведа – "Румелия в дните на робство". Дневниците, събрани от Петър Петров през 1993 г., излязоха под заглавие "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония". Кое ви накара да се спрете на такова заглавие и мислите ли, че то по-точно отразява същността на съдържанието им? Да не забравяме, че Македония продължава да бъде една от най-тъжните и романтични страници в българската история!

- Предложеното от мен заглавие бе "Дневниците на Богдан Филов", но колегите в издателство "Тимаш", може би най-голямото в момента в Турция, в последния момент са проявили инициатива и са се спрели върху един по-гръмогласен вариант. Не е трудно да предположим, че с такова ударно заглавие се цели и заковаването на читателското внимание.

- Неотдавна в Турция излезе книгата ви Bulgar Gözüyle Bursa (“Бурса през български очи”), в която, опирайки се на пътеписи и спомени от Никола Начов, Васил Кънчов и Петър Даскалов, давате ценни сведения за града от онова време. За мен беше любопитно, сравнявах написаното от вас с това на един друг автор - американец от гръцки произход, чийто корен е от Бурса - Джефри Еугенидес! Работейки над книгата, срещнахте ли нещо, което ви изненада, което не сте очаквали?

- Тази книга е първата стъпка от обхватния ми проект под работното заглавие "Анатолия и Румелия през български очи", в който включвам предимно документална литература, а именно – спомени, очерци, пътеписи, биографии, описания на градове и местности... – от български автори с различно място в йерархията на националната литература за исторически и географски реалии в пределите на Османската империя или Република Турция. След Бурса предстоят книги за Одрин, Истанбул (предвиждам да бъдат поне в три тома, като първият е под печат в издателството на Турското историческо дружество в Анкара и включва Ефрем Каранов, Михаил Маджаров и Никола Начов). Надявам се да изложа българския поглед и оценка върху събитията, за които в турските научно-изследователски среди съществува оскъдна представа. А този поглед, особено през XIX в., е изключително важен, понеже е "вътрешен", а не "външен", какъвто например е погледът на един френски или английски пътеписец, описал Османската империя.
Причините, поради които тримата автори пътуват и пребивават в Бурса, са различни и твърде интересни. Първо се пътува до Истанбул, оттук с кораб през Мраморно море до градчето Мудания, а останалото 40-километрово разстояние се изминава с файтон или влак. Например Н. Начов, който е от Калофер и ни е познат с разностранните си изследвания върху Българското Възраждане, тръгва за Бурса през размирната за Балканите и Мала Азия 1879-а, веднага след Руско-турската война, за да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където бил известен абаджия. На място той установява наследството, което се състои от кантори в прочутите търговски копринени центрове и ханове на първата османска столица. Междувременно авторът, за пръв път излизащ от пределите на родния си край, решава да си води бележки, в които отразява до най-малки подробности своите впечатления от посетените места, превърнали се днес в ценен източник за възкресяването на социалния, търговския, транспортния живот в Османската империя през онези години. Самият факт, че са написани от 19-годишния силно впечатлителен младеж, без да преминат през ситото на предубедителното и тенденциозно отношение, по моему още повече остойностява тези "пътни бележки". Васил Кънчов пък, оставил фундаментални трудове за етнографията и демографията на Македония и убит твърде нелепо (1902) в кабинета си като министър на просвещението в правителството на Ст. Данев, посещава Бурса и близките градчета през 1899 г., като особено стойностни са описанията на ландшафта и сведенията, които предлага за училищата и състоянието на учебно-образователното дело в града. Неговият своеобразен пътепис е публикуван за пръв път в сп. "Българска сбирка". Докато Петър Даскалов се озовава в Бурса през 1909 г. като кореспондент на всекидневника "Вечерна поща" и в поредица от материали под заглавие "Надникване в Анадола" отразява не само впечатленията си от Второто бурсенско търговско-промишлено изложение, но много живо описва самия град, атмосферата и архитектурните му забележителности.

- И тримата автори описват уникалното местоположение на града – в полите на Улудаа – Олимпос и на 18-20 км от Мраморно море, с лековитите му води, с дъхавите праскови, с кестените и черниците, от които се приготвя чудесно сладко, с бубарството – Каза хан – последната спирка по Пътя на коприната. Но аз мисля, че Бурса е скъпа на нас българите и с друго, сигурна съм, че се досещате!

- Вероятно намеквате за асоциацията, която планината поражда с манастира "Полихрон", и съответно – делото на Кирил и Методий, а също и архитектурно-религиозния комплекс "Мурадие", където се намира гробът на принцеса Мара, дадена за съпруга на Мурад I.
Защо да крия – Бурса ми е слабост, но тогавашна Бурса е едно чудесно потвърждение на думите на Солмаз Камуран, познати вече и на българските читатели, че "всички хора са братя под едно небе, с един Бог над тях".
Авторите са впечатлени от космополитния дух на града, в който турци, арменци, гърци, евреи и българите абаджии съжителстват прекрасно. Начов например посещава обителта на мевлевийските дервиши, гледа изпълненията им, наблюдава живота в града по време на Рамазана, обикаля околните села във връзка с вересиите на баща си и оставя безценни наблюдения за състоянието и поминъка им. Даскалов не се чувства чужд в Бурса, защото на всяка крачка се среща с изселници от България, и той се гордее, че те са "културтрегерите на прага на Азия".

- Сведенията за Османската империя през последните години на XIX и началото на XX век от български и сърбохърватски източници са малко ограничени за специалистите. Вашата книга безспорно е един принос, запълва една празнина. Какви са отзивите на академичната общност? Берете ли вече "плодовете" на труда си"?

- Книгата започва с предисловие, в което като основна "ахилесова пета" на османската историография отчитам недостатъчното познаване и боравене с източниците на български, сръбски, хърватски и словенски език. Преодоляването на този недостатък ще спомогне много за разностранното осветляване на събитията. Знаете, че колкото повече и различни погледи има върху едно събитие, толкова повече се увеличава вероятността за неговото обективно осветляване.
Освен широката читателска аудитория книгата привлече вниманието на изследователските кръгове, тя съдържа неоценим материал за краеведите и много бързо навлезе в научно обръщение. За нея се появиха рецензии в "Хюрриет" и притурката за литература на "Джумхуриет", скоро ще бъде представена пред читатели в Бурса и Анкара.

- Книгата е част от проекта ви "Румелия и Анатолия през български очи". Мислили ли сте да я представите на българските читатели? Ако е така, нашите приятели от издателска къща "Памет", издаваща предимно историческа и биографична литература, с радост биха ви помогнали!

- Това е интересна идея, над която непременно си струва да се помисли. Текстовете в книгата ми, а и тези, които ще включа в предстоящото разширено издание, са разхвърляни в различни периодични издания от началото на миналия и по-миналия век, така че тяхното събиране на едно място и представяне би представлявало интерес и за българския читател и изследовател.

- Бяхте официален преводач на срещата между българския и турския премиер в Анкара. Безспорно знаете повече от всички нас за какво са си говорили, но аз, разбира се, не питам за това! Как виждате развитието на по-нататъшните отношения между България и Турция?

- Като човек, роден в едната и живеещ в другата страна, свързан емоционално, рационално и професионално и с двете, много бих искал, въпреки историческите наслоения, негативизма, закостенелите предразсъдъци, от които произтича и така характерната за балканеца омраза към съседа, отношенията между двете да се развиват добре, като всички въпроси се решават по пътя на добронамерения диалог, разбирателството и дипломацията. И да се полагат упорити усилия за взаимното опознаване на културите, изкуствата, традициите и т.н.вн


Photobucket

събота, 15 май 2010 г.

Миро от бившата "Каризма":Имам циганска и турска кръв !

Миро:Имам циганска и турска кръв !

16.05.2010

Миро: Имам циганска и турска кръв

Във ВЕНИТЕ ми тече циганска и дори малко турска кръв”, призна българският представител на Евровизия Миро, който след две седмици излиза на сцената в Осло в битка за първото място на конкурса. Той се изповядва споделяйки: “Майка ми ще ме убие за това признание”.

Блондинът от Добрич няма от какво да се притеснява. В неговия край това е типично положение за мнозина.

Всъщност, първият опит на Миро да се пробва на конкурса бе през 2005 година и то неслучайно именно с песен на ромски език.

Както повечето му парчета, и тя бе силно повлияна, да не кажем крадена от чужд изпълнител.

В нея имаше силен повей от известния турски изпълнител Мустафа Сандал.

Дали по тази или по друга причина, Миро бе декласиран още на първия етап на пресяването и не можа да стигне дори до полуфинал.

Това, между другото беше първата солова акция на Миро, който едва три години по-късно събра смелост да се раздели с дуетната си половинка Гала и да стартира самостоятелна певческа кариера.




автор:СЛАВА /

петък, 5 март 2010 г.

* Безплатен видео чат Легендата Наим Сзлейманоглу проговори:ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ,НО СЪМ ТУРЧИН !


КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКИТЕ !


Вестник "Уикенд",12 март 2010 г.


КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКИТЕ !


Вестник "Уикенд",12 март 2010 г.


КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКИТЕ !


Вестник "Уикенд",12 март 2010 г.

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКИТЕ !

Вестник "Уикенд",12 март 2010 г.

събота, 16 януари 2010 г.

Юксел Чаушев - живот,отдаден на театъра !

Юксел Чаушев - живот, отдаден на театъра
Юксел Чаушев
Юксел Чаушев
!

Познавам колоритната личност Юксел Чаушев от 1973 г. Роден е в с. Острово, община Завет, и вече 50 години раздава сърцето и таланта си на хората. Защото да обичаш изкуството вътре в себе си, да си се отдал изцяло на него, означава именно това! Още в невръстна възраст малкото момче е твърде любознателно, впечатлява се от всичко около себе си, интересува се от значението на явленията, от приказните сюжети в книжките и най-вече от героите, описани в тях. И по-късно: обрисуваните от даровити писатели образи постепенно се превръщат в негови неотменни спътници, дори в негова същност. Той започва да не може да живее без тях! И дори тогава, когато през ония далечни години газта за осветление не е достигала, той до късно е стоял над книгите, осветени ?само от малкото при-пукващо пламъче на свещта, но не се е
разделял с любимите книжки и героите в тях. А срещите му с живи артисти, гастролирали в Острово, очертават неговия професионален път. Жадното за сценична тръпка дете не отделя поглед от театралната магия, която се случва пред очите му. Като попивателна поглъща всяко едно движение и жест, всяка изречена дума на актьорите. И остава не само съпричастен и очарован, но спечелен завинаги!
По време на гимназиалното си обучение в Първо смесено училище в гр. Разград Юксел още по-активно започва да следва мечтата си - посещава спектакли, включва се в любителски състави и рецитира пред публика любими стихотворения, започва да печели симпатиите на публиката и това го подтиква още по-определено да насочи своите усилия към трудния, но благороден друм на сценичното изкуство. Към това го поощряват както оценките на професионалисти, така и на добронамерени преподаватели в училище, обожатели на художествените му прояви. Момъкът Юксел Чаушев е щастлив, че още преди отбиването на редовната военна служба, през 1958 г., бива приет за студент по актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - София. Успешно завършва института, като дипломната му работа е била в постановка на пиесата "Чудак" от популярния Назъм Хикмет. Твърдо убеден, че работното му място трябва да бъде само и единствено в Разград, той постъпва като млад актьор в този красив град на Лудогорието. Бива приет радушно от творческия колектив, с необходимото уважение, до голяма степен с респект - може би заради яркия му талант, а едновременно с това, че е един от малкото "академици" в този театър. И навярно защото Юксел се е отличавал, освен със способностите си на актьор, с бързото "вклиняване" в тъканта на всеки сценичен образ, както и с невероятния си ентусиазъм и безусловната преданост към професията, бил наричан от колегите си с ласкавото название "Щурче".

Образите на "Щурчето" остават
в съзнанието на публиката


"Щурчето" Юксел Чаушев с много любов и творческо вглъбяване пресъздава редица образи, които за дълго остават в съзнанието на благодарната публика. Работи без остатък, с неимоверно желание и страст, неотклонно отдаден на избраната кауза. Започвайки с образа на Кастрофилакт в пиесата на Иван Вазов "Към пропаст", той изгражда с острото си актьорско чувство много герои на сцената - вълнуващи и запомнящи се, като Емил в "Септемврийска балада" от Тодор Генов, Чорбаджи Славчо в "Майстори" на Рачо Стоянов и много други. Известно време Юксел Чаушев работи и твори в София - в Ансамбъла на строителните войски и Театър "Трудов фронт", но столицата не го привлича и отново се връща в Драматичен театър - Разград. До 1966 г. следват поредица от главни роли, изграждани заедно с режисьорите Петко Сираков, Владимир Поляков, Йордан Черкезов, Стефан Гъдуларов. Работи съвместно и с талантливия художник Асен Попов. Дълго време Юксел Чаушев е първи артист в театъра и започва да печели заслужени награди на театрални прегледи и фестивали. Идва момент, когато той започва да се откроява с интересни идеи, понякога умерено да спори с някои от постановчиците, докато изкристализирва намерението сам да поеме пътя на режисурата. Докато един ден щастието отново го навестява и Чаушев бива изпратен да учи режисура в гр. Баку, Азербайджан, в Университета по култура и изкуство. Връща се оттам зареден с нови идеи. Първата му постановка, като редовен и професионален режисьор, е върху пиесата "Рожденият ден на Тереза", а преддипломната му работа е върху пиесата "Вярност" на Захари Захариев. Следват постановките "Златното покритие" и "Отвъд миражите"от Драгомир Асенов, "Сицилианска защита" от Аурел Баранга, "Дуел" на Мар Байджиев, "Провинциални анекдоти" от Александър Вампилов. Той и до днес си спомня с благоговение за добрите си творчески взаимоотношения с Ангел Геров, Александър Бечев, Тенко Кунев, Тодор Коначки, Петьо Драганчев, Радка Спасова. С много добри впечатления е и от колегите си като зам.-директор на Естрадния състав, а по-късно и като директор на Държавния музикално-драматичен театър "Назъм Хикмет", трупи, в които участват различни етнически прослойки - турски, арменски, ромски, руски и пр. Венелин Пенков

Заман / Портал Турция

неделя, 6 декември 2009 г.

Миро засне клип в Истанбул с екипа на Таркан !

Миро засне клип в Истанбул с екипа на Таркан !

На фаталния петък, 13-ти ноември Миро официално представи в ефира на “Планета” ТВ най-новия си видеоклип, съобщиха от медията. Дългоочаквана бе премиерата на новата песен на изпълнителя, който избра любимото си число 13, за да зарадва феновете си. Първи зрителите на “Планета” ТВ успяха да чуят фрагмент от песента, изпълнен от Миро по време на гостуването му в предаването “Автограф”. Новият видеоклип на Миро е заснет на 35-милимитрова лента в Истанбул от екип, работил с не един и двама световно известни изпълнители.

В българо-турската продукция са ангажирани 45 души, 8 камиона и каравани за транспорта на декорите и екипа. Внушаващи са кадрите, заснети на различни паметници от историята и културата на съседна Турция. Интерес предизвиква моста “Халич” – първият подвижен железен мост на Златния рог, в близост до българската църква “Св. Георги”. Един от интересните моменти по време на снимките е организацията по заснемането на сцените с вода. За да се получи ефекта, търсен от режисьора, Миро е бил обливан с предварително подгрята вода, а след всяка сцена се преобличал.



Портал Турция