Популярни публикации

четвъртък, 30 април 2009 г.

Мустафа Юмер:Никакъв терор,никакво насилие,никакъв саботаж

Мустафа Юмер, забравеният, който даде тласък на Промяната

Ако има двама човека, които заслужават да бъдат почетни граждани, да кръстят улица на тяхно име, да им скандират имената на митинги... или просто да им се полагат едно откровено „Евалла, бате, ти докара демокрацията”, то това е Мустафа Юмер от Крумовград. Младите вероятно няма да го знаят. Те не знаят какво е било по тоталитарно време, не знаят какво е „Възродителен процес”. Трябва да се радват за незнанието, защото ако ги нямаше хора като Мустафа Юмер, то времената тоталитарни и възродителни едва ли щяха да дадат шанс на демокрацията в края на 1989-та година.
Много трудно се намира и снимка на Мустафа Юмер. Какво нещо е демокрацията!? Изяжда децата си!!! Предлагаме ви материала на Даниела Горчева от „Медиапул”.


Поредицата от публикации, посветени на събитията отпреди двадесет години, които тласнаха страната ни в една от най-срамните за Европа на двайсети век истории на етническо прочистване, не е за да провокира страсти, подклаждани от стереотипите, а за да покаже част от лицата, останали неизвестни, които с личното си достойнство и гражданската позиция дадоха началото на демократичните промени у нас.

Имената на тези наши съотечественици – етнически турци или помаци - са част от нашата българска история. Те могат да бъдат прибавени към безкрайната Епопея на забравените у нас. Защото, както е посочил още през 19 век Васил Левски в своята "Наредба на работниците за освобождението на българския народ” подбудата, тоест причината за освободителното движение е "тиранството, безчеловещината и самата държавна система на правителството”.

Кой е Мустафа Юмер?

Такъв човек е Мустафа Юмер, днес живеещ тихо в Крумовград. На 4 юни 1989 година насилствено изгоненият от родината си България Юмер, който е председател на учредената неотдавна "Демократична лига за защита правата на човека” чрез радио Свободна Европа отправя апел към всички демократично мислещи хора у нас, независимо от етническата им принадлежност, да се противопоставят на престъпния комунистически режим.

Мустафа Юмер посочва източникът на насилие в страната ("един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила”) и предлага програма за действие и обединение на всички демократични сили.

Още през юни 1989 той заявява на управляващите, че нямат друг изход освен "да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза”.

Мустафа Юмер е роден през декември 1944 г. в село Хисар, Крумовградско. След като завършва педагогическия институт в Кърджали работи като начален учител. През 1980 г. завършва философия в СУ "Климент Охридски”. От 1980 до 1985 г. е учител в Средното авторемонтно училище в Крумовград.

През декември 1984 г. открито се противопоставя на насилственото преименуване в Крумовградско. През януари 1985 г. е уволнен поради "политическа непригодност”. Дъщеря му, която е в десети клас, е изключена от училище. Година и половина след това Мустафа Юмер работи в строителството.

В средата на 1986 г. е интерниран най-напред в село Кунино, а после в с. Кумарево, Врачанско. На 13 ноември 1988 г. заедно със Сабри Искендер и Али Орманлъ основават "Демократичната лига за защита правата на човека в България”. За председател на Демократичната лига е избран Мустафа Юмер, той е и идеологът на организацията.

„Демократичната лига” е основен организатор на майските протести заедно с „Независимото дружество за защита правата на човека” и организацията „Виена ‘89”.

Именно Юмер е този, който предлага щафетните гладни стачки да започнат на 6 май. Същевременно "Демократичната лига” започва подготовка за конференция, която се предвижда за 13 май. През нощта на 10 май обаче Мустафа Юмер е насилствено изгонен от страната и с това се слага началото на експулсирането на първите 5000 души.

На 4 юни чрез радио "Свободна Европа" той се обръща към съотечествениците си и към борците за демокрация в България.

Обръщението на Юмер

Ето какво казва пред „Свободна Европа” Юмер, което е запазено в архива на дългогодишния водещ в българската редакция на радиото Румяна Узунова.

„В България през последните години сме свидетели на събития, които по своята същина дълбоко засягат честта и достойнството на всеки човек и съдбата на целия народ.

Един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга, примитивна култура. Но подобни опити се оказаха крайно неестествени и необективни.

Икономическо-стопанският и диалого-политическият поврат на обществото се съпровождаше от крайно налудничавите и уродливи събития за промяна на етнодемографската структура на страната чрез насилие и терор. Трагичните явления - като насилствена смяна на имена, забраняване на говоренето на роден език, изпълнението на традиционните обичаи и религиозни обреди, непрестанните опити да се претопят различните исторически създадени и оформени етнически общности в една народностна маса - са тежки престъпления на софийската власт, за които тя ще отговаря пред историята, българския народ и световната общественост.

За да постигне своите античовешки цели - асимилирането на всички малцинства в България, режимът в продължение на 4 десетилетия непрекъснато, систематически изопачаваше историята, разделяше и противопоставяше определена общност от хора против други, съзнателно всяваше страх и недоверие между хората. За философско-идеологическо обосноваване на тази антихуманна политика режимът демагогски използваше една крайно консервативна и отречена от времето идеология - Марксизма - и под булото на тази идеология обещаваше на народа едно идеализирано общество - комунизма. Така българското общество тотално бе впрегнато в изграждането на миражната "райска градина”.

Оказа се, че марксическата идеология е една сладникава приказка за промиване на съзнанието, едно дълбоко замаскирано идеологическо оръжие чрез подкрепата на народа да се завладее властта. Но тази власт веднага се обърна против народа и народът се оказа без елементарни права, свободи и демокрация.

Една шепа представители на партийната олигархия, за да останат на власт, се обграждаха от многобройни паразитни органи, които са високо платени и чрез жестоко насилие защитават интересите на върхушката и държат огромното мнозинство в робско положение.

Какви са резултатите от една подобна политика?

България в момента притежава една крайно примитивна икономика, едно западащо селско стопанство, опустошена природна среда, общество, раздиращо се от вътрешни противоречия, една етнодемографска структура, която не предвещава нищо хубаво и готова винаги да избухне и причини непредвидими социално-политически катаклизми и застраши бъдещето на страната и мира на региона.

Доказателство за това са последните кървави събития в страната, които дълбоко разтърсиха света.

Целият народ на България трябва да знае истината за същността на тази трагедия.

В началото на месец май 1989 година временното ръководство на най-многобройната неформална организация в България - Демократичната лига за защита на правата на човека - реши чрез масови гладни стачки на нейните членове, симпатизанти, съмишленици да докаже на света, че човешките и етническите права и свободи на едно двумилионно малцинство в България са забранени, че комунистическият режим от години насам провежда насилническа асимилаторска политика.

Към тази законна и мирна форма на борба се присъединиха и други хуманитарни организации, като Организацията за подкрепа на Виена `89, Независимото дружество за защита на правата на човека и други.

За да смаже и обезглави това движение, властта прибягна към изпитаното оръжие - изгони от страната ръководствата и най-активните дейци на тези и други организации, създадени спонтанно от хода на събитията.

В израз на протест населението премина към масови мирни походи и демонстрации. Властта отговори на тези походи в Шуменско, Силистренско, Разградско, Кърджалийско с оръжие. В резултат на това са дадени многобройни жертви и ранени. Но режимът продължи своята умиротворителна политика чрез поголовни физически насилия и масово пропъждане от страната на представителите на етнически общности.

За смекчаване на външната реакция към края на месец май, "главата” на властта в България Тодор Живков направи демагогско изявление, но въпреки ясно изразената воля на десетките хиляди турци в България, Живков продължи да ги нарича български мюсюлмани и призова Република Турция да отвори врати за тях - но тези граници никога не са били затворени за турското население в България.

Комично е за един държавен глава да определи това малцинство за българско и същевременно да го изгони от страната!

При тази ситуация трябва здраво да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални организации, които, координирайки своята дейност, да засилят борбата против античовешката политика на властта.

Времето сега изисква борбата за демократизация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната.

Формите на борбата трябва да бъдат само законни и мирни.

Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж.

Днес стотици хиляди хора, без никакви средства и никакъв багаж, се изгонват от страната. При това положение защо трябва да се работи?

Моментът е много благоприятен за преминаване към масово гражданско неподчинение и безсрочни протестни стачки. Терористичният режим в България веднъж завинаги трябва да разбере, че времето не работи за тях. Варварските и средновековни методи ще дадат само обратен резултат.

Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза.

Времето на диктатурата отдавна премина. Нейното място е в бунището на историята. Нашата борба е справедлива. Победата е близка”.http://24rodopi.com

Бегюм Гюджук и Угур Гюнеш в съвместен вернисаж от живопис,графика и сериграфия

Бегюм Гюджук подреди изложба за ЧРД


Бегюм и Угур пред творбите си
Фото Георги НИКОЛОВ

Бегюм Гюджук, дъщерята на турския посланик у нас Мехмед Гюджук и компютърен дизайнер в "Стандарт", отпразнува нетрадиционно 25-ия си рожден ден. Заедно с колегата си от Художествената академия Угур Гюнеш, Беги посрещна гостите в хотел "......" за съвместния им вернисаж от живопис, графика и сериграфия. Младите творци обединяват четките с графичния дизайн в 30 платна.
"Идеята ни беше да миксираме жанровете, защото често авторите им са разделени. Конвенционалните художници казват, че ние не правим изкуство. Ние пък ги упрекваме, че не са модерни. Искахме като смесваме прекрасни неща, да изразим със съвременни средства начина, по който живеем. Взехме темите, които силно ни впечатляват в модата, стила, телевизията. Важното е да видим красивото дори в грозните неща и да помогнем на хората да имат по-перфектни тела, ум, визия", разказва Беги, която от три години опознава тайните на плаката при проф. Иван Газдов в академията. Сега прави докторат при прочутия ни график, от чийто талант се възхищава и учи. Избрала е Угур за съвместната им експозиция, защото имат много общи идеи за графичното изкуство.
Хобито на младата дама е да изучава поведението и лицата на хората, да обикаля из малките градчета. "Образът често лъже за характера. С огромно любопитство гледам физиономии. Те са истинските създатели на моите картини. В България всички са много интересни лица, но най-често те излъчват объркване", обяснява красивото момиче.
Искра КРАПАЧЕВА

петък, 24 април 2009 г.

Истинска романтична двойка от приказка

Съпрузите се запознали като във френски шансон

Юксел поднася на Бони закуска в леглото

Тв водещият, оперната певица и дъщеря им Габи гледат филми с кола и пуканки



Юксел и Бони умеят да се забавляват
Топновинарят на bTV Юксел Кадриев и неговата съпруга, известното мецосопрано Бонка, са истинска романтична двойка от приказка, в която доброто побеждава злото. Намерили са се в огромния свят и са разбрали, че любовта е всемогъща, когато я оценят. Влюбени са от 15 години насам. Срещат се като във френски шансон - той гледа красивото момиче, което всеки ден излиза от същата сграда, в която работи. Това е! Другото следва в новините.
"Безспорен факт е, че любовта е най-голямото чудо на света. Във всичките й измерения. Няма да открия топлата вода като кажа, че тя е огромна сила. Всички знаем, че тя ни движи", признава телевизионерът. Всеки от тях е приел другия с всички трески за дялане.
И от време на време хващат рендето, за да поизгладят нещичко.
Ако нещо върви с любовта, то това е милостта. Според семейство Кадриеви взаимният компромис е нейната върховна проява. Той се налага винаги във всяка връзка и в отношенията между двама души. Известна писателка твърди, че любовта е това да направиш някому супа, когато е болен. "Защо трябва да е болен? Можеш да му приготвиш закуска и да му я поднесеш в леглото, когато е абсолютно здрав. След като сте правили любов цяла нощ. И с това да пожелаеш "добро утро" на любимия", репликира Юксел.
Негово е правото и да свещенодейства в кухнята. Харесва му да забърква оригинални блюда. И е наясно, че вкъщи няма мъжка и женска работа. Чаровната Бони знае, че може да разчита на съпруга си не само да изпече пържолите, но и да почисти, да измие чиниите, да зареди пералнята. Дебати по тези теми няма в дневния им ред.
Изненадите у дома са малки, но затова и толкова сладки. Когато новинарят се прибере вкъщи с кола и пуканки, голямата Бонка и малката Габи веднага пускат видеото. Цялото напрежение, което "големите" носят отвън, се стопява още на прага. А метне ли се Габриела на врата им, край с досадата събирана от околните!
Момиченцето учи много бързо и е абсолютно адаптивно.
"Нали нашето гардже е най-рошаво. А и това, че живее с животни вкъщи, й помага да расте с по-различен начин на мислене. Носи своите отговорности", коментира Юксел.
Родителите разказват чудеса за малката. Пускат я сама на лагер само на четири години и половина. Артистичната й майка й приготвя всекидневен пакет с бельо и връхни дрехи. Габи се връща само с една загубена джапанка - след игра на плажа с момчетата. "Независимо какво възпитание ти дава семейството, най-важното е чувството за самостоятелност", твърди гордият татко.
Още нещо освен любовта и Габи свързва Бони и Юксел - прословутите кучета порода нюфаундленд. Преди 3 години основават национален български Нюфаундленд клуб. Кинологията ги запалва да правят нещата така, както се случват по света.
Един от любимците им участва в най-голямото шоу на света в Лонг бийч, Калифорния. И за разлика от стопанина си, който никога не е ходил в Щатите, спи в "Хилтън". Всички твърдят, че кучетата приличали на собствениците си. А дали е така? "Иван Димитров, който е председател на съдиите кинолози в България, се кълне, че е доказано в практиката. И обратното - стопанинът се превръща в двойник на кучето си. Бих се радвал, ако по благородство и доброта си приличаме", казва Юксел.
Неслучайно в новата рубрика на bTV "Добрите хора", той издирва позитивни личности. Защото те не са изчезнали, а съществуват някъде паралелно. Не са се скрили, но ние не ги забелязваме.
Правеното на добро има много и различни измерения
Рубриката, на която Юксел е eдин от репортерите заедно с Марияна Векилска, Борислав Лазаров и Радослав Чолаков, продължава "Добрата новина". И това го радва.
"Щастлив съм с дъщеря ми, съпругата ми, майка ми, баща ми, кучетата ми, фамилията. Това ме мотивира."
А за да се зареди с енергия преди всеки рунд в невинаги чак толкова добрия свят, тренира карате киокушин в "Канку". Негов семпай е Иван Терзийски. Постигат различен поглед към света. "Бойното изкуство не те учи да се биеш, а да бъдеш добър към хората. И това е едно от посланията".
Люсиена КРУМОВА

вторник, 21 април 2009 г.

Несим Нешадов:в първите си три години в Турция бях като в роман

Несим Нешадов разкри: Баща ми се обеси, след като ме отвлякоха

21 април 2009, 11:29
София, България

Едно от заглавията в турски вестник след екшъна с Несим: "Фенерите го нахраниха, Джим Бом го прилапаха"
Едно от заглавията в турски вестник след екшъна с Несим: "Фенерите го нахраниха, Джим Бом го прилапаха"
БЛИЦ ви предлага откровенията на бившия играч на Литекс и Локо (Пд), който в момента е лицензиран мениджър на ФИФА

Несим Нешадов е роден в Хасково през 1973 година. В местното Спортно училище започва първите си стъпки във футбола. Той е етнически турчин и след „Голямата екскурзия” през 1989 година по голямата част от професионалната му кариера на футболист преминава в грандовете Галатасарай, Фенербахче, Трабзонспор, Истанбулспор и Бурсаспор. Хасковлията има у нас два сезона в Литекс и Локомотив (Пд), като с Пловдивското Юве става шампион през 2004 г. Нешадов има в Истанбул фирма за недвижими имоти, а от известно време е и лицензиран мениджър на ФИФА.

- Несим, напоследък името ти нашумя в медиите покрай трансфера на Йордан Милиев в Левски? Защо смяташ да го съдиш?
- Бях се заканил на това момче никога да не споменавам името, но май ще стане след това интервю. Работата е там, че Данчо зад гърба ми подписа с Левски, не знаеха дори и шефовете му от Локо (Пд). Президентката Галя Топалова ми даде пълномощно да го продам в чужбина, но той изработи всички. И тук не става въпрос за комисиони, а за злепоставяне. Отивам аз в един турски тим и им казвам, че работата с Милиев е готова, че Топалова ми е дала цена, която ги устройваше. Докато си седим в офиса на този клуб и уточняваме кога подписваме, влиза един от сътрудниците им и казва, че в интернет е намерил информация за трансфер на Милиев в Левски. Започнах да му звъня, но той не вдига телефона си. Такъв срам брах. Подадох сигнал в БФС за неполучен процент и като взема парите, ще ги дам в дом за сираци. Данчо излезе много елементарно момче и ако реша, мога да го съдя и за думите му в медиите по мой адрес. Преди да подпише с мен, се отказа от Емо Данчев, защото не му обръщал внимание. Аз 6 пъти тръгвах по тревога от Истанбул, за да може миналата есен да играе в Локо (Пд), без нито една стотинка да съм му искал. Водихме преговори с Черноморец, с Ботев дори...Толкова за него, с този характер нищо няма да излезе, той е „тиха вода” и това ще му създаде проблеми в отборите му.
- Немалко проблеми си имал и ти като футболист?
- Аз в първите си три години в Турция бях като в роман. Всеки ден името ми фигурираше на първа страница на вестниците, но моята история е друга.
- И ти ли си имал проблеми с мениджъри?
- Не, но пак бе свързано с договори. По онова време спортните училища в България вадеха много добри спортисти и бях един от най-добрите във възрастта си. Затова бързо ме забелязаха турските грандове. Преселихме се в Турция, когато бях 16-годишен и започнах да играя в отбора от нашия квартал Зейтинбурнуспор, които се подвизаваха и в Суперлигата. Поканиха ме в сборния отбор на Истанбул, съставен от млади надежди за мач срещу младежите на Фенербахче. След този двубой старши треньорът на „фенерите” Гус Хидинк, който сега води Челси, ме извика в офиса си. След тричасов разговор на другия ден тренирах с мъжете на тима, където бе вратарят Тони Шумахер. След още няколко дни дойде вицепрезидентът на Фенербахче Азиз Йлдърм, който сега е президент, ми даде в брой първите ми пари като футболист. В Истанбул пристигахме от социалистическа държава, живеехме на квартира, та на 16 години и половина аз бях спечелил толкова, колкото в днешни времена в България мнозинството от футболистите не получават през цялата си кариера. На всичкото отгоре нямах професионален договор с Фенербахче, защото не бях пълнолетен. Вестниците, телевизиите ме определяха като детето чудо, големи надежди ми възлагаха. Тогава обаче прочутият треньор на Галатасарай Фатих Терим научил, че моят договор с Фенербахче не е професионален и се почнаха моите мъки...
- Какви мъки?
- Какви... Абе аз си бях казал никога да не ги разказвам тези неща, но така и така сме започнали да говорим... Един ден Фатих Терим изпрати на разговор с родителите ми своя селекционер. Някакъв с фамилия Полат, който два дена спа пред къщата ми. Подписахме предварителен договор с Галатасарай с тази разлика, че това бе професионален контракт. Първият ми в моя живот, тъй като тъкмо бях навършил 18 години. Не осъзнавах, че този мой ход ще доведе до уникални неща. Ама аз побързах не заради парите, а да се отърва от тоя Полат... В първия месец в Галатасарай ме държаха много изкъсо, затова нямах никакъв контакт с шефовете на Фенербахче. Детска му работа, кефих се, че съм съотборник на Танжу Чолак и изобщо не разбирах, че в действителност трябва да съм при “фенерите”, въпреки, че нямах професионален договор с тях. След една тренировка на „Али Сами Йен” обаче се озовах в една кола, която се оказа на шефа на Фенербахче. Усетих, че съм попаднал не където трябва и тъкмо да окажа съпротива и да викам, двамата мъжаги на задната седалка ми запушиха устата и казаха да съм спокоен. Закараха ме в азиатската част на Истанбул, където играе Фенербахче. Вкараха ме в една вила, където ме чакаше вицешефът Азис Йълдърм. Човекът ме прие, каза че ми е простил за грешката.
- Коя грешка? За това, че си подписал, макар и предварителен договор, с Галатасарай ли?
- Да, точно така. Йълдъръм обаче добави, че и те имали грехове, защото забавили подписването с мен. Предложи ми за известно време да стоя във вилата, а той щял да уреди безпроблемното ми завръщане при “фенерите”. Веднага подписах втори договор с Фенербахче – този път професионален и получих отново в брой каквото ми се полагаше. Йълдърм каза, че за два договора ще ме накажат да не играя за една година, но щял да се погрижи наказанието да отпадне след третия месец.
- Колко остана във вилата?
- 15 дни. Не знаех по същото време какво става навън. Вестниците естествено са отразили моето отсъствие от Галатасарай, но не знаели какво ми е, къде съм. Писали, че съм отвлечен и че дори и родителите ми не знаят. “Фенерите” пък бяха обещали да уведомят майка ми и баща ми. Ама явно не са го направили. Някъде след две седмици идва във вилата шефът на Фенербахче и ми казва: „Моето момче трябва да се прибереш до вас малко...” Веднага разбрах, че нещо се е случило, нещо неприятно и ужасяващо. Хванах го през ревера, но той не издаде никакъв звук. Качихме се на някакъв джет и през Босфора, защото по-бързо се стига, право към Зейтинбурну. Преди кея, както съм с тежкия сак, скочих и с пълни сили спринтирах към къщи. Крайбрежният булевард е с денонощно задръстване, как съм пресякъл, без да ме смачкат колите, не ми е ясно. Живеехме близо до спортната зала „Абди Ипекчи” на около 2 километра от Босфора. Още като приближих и видях колко много хора има пред нас, разбрах, че някой се е споминал....Баща ми се бе обесил. Не издържал човекът ...Съвсем обикновен човек, работник. Нали ти казах, вестниците пишеха за мен като за сапунка. „Несим отвлечен” , „Ще искат милиони откуп за Несим”, „Връщат семейството на Несим в България”, ей такива бяха заглавията, как да издържиш. Повече от година след тази трагедия не бях пипвал топка.
- Но се върна на терена?
- Наказаха ме както се очакваше за 12 месеца и ме присъдиха на Галатасарай. Започнах с тях, но без никакво желание. Футболистите ме приемаха като холивудски герой, а не като съотборник. Много скоро обаче Джем Узан от Управителния съвет на Галатасарай купи Истанбулспор и аз бях първия му трансфер. Прекарах 8 щастливи години в този отбор. Лео Беенхакер ми бе треньор. Херберт Нойман ме покани по-късно в Кьолн, но отказах. Със Сафет Сушич работих, с Шенол Гюнеш, който изведе Турция до 3-о място на световното в Япония. Здравко Здравков – Фози и Ивайло Петков ми станаха съотборници.
- Тренирал си под ръководството и на най-популярния турски специалист Фатих Терим?
- Той е невероятен, може би един от тримата най-добри треньори в света. Император отвсякъде. Най-голямото му качество е психологията. Може така да настрои футболистите, че да се изправят срещу бик и да го изядат. Той просто живее с играчите си, решава им проблемите – битови и всякакви такива. Когато Галатасарай изпадна в криза, плащаше на футболистите от собствения си джоб. Кой треньор ще направи такова нещо, дори да има пари. Много е строг, но стилно строг. С Фатих Терим вилите ни на Мраморно море са една до друга.
- Как ти върви в момента мениджърският бизнес?
- Не мога да се оплача. Не е изключено през лятото да има интересна новина, свързана с един от най-добрите български футболисти в “А” група.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ

понеделник, 20 април 2009 г.

Йълдъз Ибрахимова се завърна с незабравимо шоу

Зала "България" посрещна звездата на две републики

Йълдъз игра кючек и хоро

Джаз легендата пя като чучулига и "Ориент експрес"


Йълдъз зареди залата с положителната си енергия
БУЛФОТО
Йълдъз Ибрахимова предизвика невероятен фурор в столичната зала "България" в нощта преди Великден. Звездата на джаза танцува кючек, чарлстон и криво садовско хоро в такт 33/16-и. От ВИП местата я аплодира посланикът на Турция в София Мехмед Гюджюк.
"Една звезда изгря! Къде ли? Ами в зала "България". Кога? Снощи. А коя беше? Е тука вече скромността ме кара да замълча, сещайте се...", това е написала в интернет форум тийнейджърка, за първи път присъства на изпълнения на Йълдъз и я откри за себе си.
Голямата джаз певица на България и Турция не бе правила концерт у нас след смъртта на съпруга си - политика Али Динчер. Завърна се с незабравимо шоу, а освен това накара всеки от присъстващите да се почувства като изгряваща звезда. Дали заради концерта на "Де Фаз" обаче, или заради празниците зала "България" не бе достатъчно пълна за концерт от такава класа. Но онези, които дойдоха, са късметлии. Йълдъз се раздаде и направи нещо наистина изключително.
Магнетичната певица още с появяването си на сцената разтърси почитателите с уникалния си глас, който препуска през четири октави. Тя прави с него каквото си поиска - пя като кавал и флейта, като "Ориент експрес", като мъж, като жена и чучулига, а цялата зала опита да пее като Йълдъз.
"Разделям ви мислено на две половини, едните ще ми пригласят на ниските тонове, а другите на високите. Но трябва да се стараете, защото правим запис на живо и всичките ще влезете в "Златен диск", инструктира ги певицата, преди да подкара шеговитата "Тръгнало е Джоре дос" акапелно. И тогава не само прошарените фенове, а и въпросните тийнейджъри си пуснаха не само гласа, но и целия ентусиазъм, дремещ в тях и очакващ само повод да бъде проявен.
Звездата представи програма от Бах, Моцарт, Пиацола, турската класическа музика, образци от българската и турската народна музика, поднесени като импровизации за глас, пиано, канун и ней. Заедно с нея излязоха музикантите виртуози Хакан Токер, Тахир Айдоглу и Бългън Джаназ.
"Канунът е стар струнен инструмент, напомнящ цимбал, който се използва предимно в турската класическа музика. Ней пък прилича на нашия кавал, но е с един отвор по-малко и е изработен от тръстика. Има 9 раздела като човешки гръклян. Използва се предимно в източната религиозна музика и датира от 5000 години преди Христа. На него са свирили шумерите", обясни солистката. А след това смая присъстващите с още едно чудо. Йълдъз помоли да й дадат случаен телефонен номер, виртуозът Хакан Токер транскрибира всяка цифра в ноти и окончателно взеха акъла на меломаните с нещо изумително, което нарекоха "интерактивна импровизация".
Музикантите гостуваха в България по покана на "София мюзик ентърпрайсиз", а някои от представените песни ще бъдат включени в новия албум на Йълдъз Ибрахимова Back To My Love, издаден от "Вирджиния рекърдс".
Людмила Първанова

събота, 18 април 2009 г.

Йълдъз Ибрахимова зарадва снощи феновете си в зала „България” с програма от Бах,Моцарт,Пиацола...

Йълдъз възпламени зала "България" с Бах, Моцарт и образци от фолклора

18 април 2009, 13:04

София, България

Голямата джаз певица на България и Турция Йълдъз Ибрахимова зарадва снощи феновете си в зала „България” с програма от Бах, Моцарт, Пиацола, турска класическа музика, образци от българската и турска народна музика, поднесени като импровизации за глас, пиано, канун и ней.
"Булфото запечата концерта на неповторимата Йълдъз заедно с музиканти, които са виртуози на своите инструменти и се нареждат сред най-добрите музиканти в Турция. Това са Хакан Токер на пиано, Тахир Айдоглу с канун и Бългън Джаназ, който свири на ней.
Канунът е стар струнен инструмент, напомнящ цимбал, който се използва предимно в турската класическа музика. Ней е духов инструмент, който прилича на нашия кавал, но е изработен от тръстика.Той се използва предимно в източната религиозната музикаи датира от 5000-та година преди Христа.
Музикантите гостуват в България по покана на „София Мюзик Ентърпрайсис” и посланика на Турция в София Мехмед Гюджюк. /БЛИЦ

петък, 17 април 2009 г.

Концерт Йълдъз Ибрахимова на 17 април 2009 г. (петък)

Йълдъз Ибрахимова с голям концерт в зала България

16 април 2009, 13:40

София, България

Талантливата певица Йълдъз Ибрахимова, призната за голямата музикална звезда на България и Турция, ще изнесе великолепен концерт в столичната за ла България на 17 април (петък), точно в навечерието на предстоящите великденски празници. Тя пристига у нас в деня на концерта и ще отседне заедно със своя екип в луксозния Дедеман Принцес Хотел.
На сцената Йълдъз ще се качи с трима от най-добрите музиканти на Турция - Хакан Токер (пиано), Тахир Айдоглу (Канун) и Бългън Джаназ (ней). В програмата за концерта са включени пиеси от европейската класика и турската класическа музика, както и образци от българската и турска народна музика.

Нестандартната програма, забележителните импровизации и уникалният талант на Йълдъз предизвикват оргомен интерес към събитието. Концертът обещава да бъде изключително емоционален, музикантски и задължителен за всеки музикален ценител.

Съвсем скоро се очаква да излезе и най-новият албум на певицата – Back To My Love, издаван у нас от Вирджиния Рекърдс.

Билети за концерта в зала България могат да бъдат закупени на цени от 20, 30 и 40 лева от касата на зала България. /БЛИЦ

четвъртък, 16 април 2009 г.

Една от големите ми мечти е да накарам хората в БГ да живеят заедно добре,да се върне комшулукът !

Снимка:вестник "Шоу/Show",15-21.04.2009 г.

Поппевецът Сунай Чалъков в роден в гр.Русе през 1973 г.Първата му любов е футболът.Завършва Спортното училище в родния си град.Играе като вратар в "Дунав" Русе и "Локомотив" Русе.

През 1996 г. печели 1-ва награда за млади изпълнители на конкурса "Златният Орфей" в Слънчев бряг.

Следват участия в музикалните фестивали в Беларус,Македония,Румъния и Украйна.От февруари 2005-та е солист на ансамбъла на Армията.Има издадени досега три албума,а промоцията на последния "Сватба" беше преди дни във Военния клуб в София.Едноименната песен на Тончо Русев "Сватба" дава заглавието на албума.

Цялата статия за Сунай Чалъков във вестник "Шоу/Show",15-21.04.2009 г.

Турския център за търговия

Явор Куюмджиев ще открие Турския център за търговия в София

15 април 2009 | 20:23 | Агенция "Фокус"

София. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев ще участва в церемонията по откриването на Турския център за търговия в София, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Събитието ще се проведе утре, 16 април 2009 г. от 10:00 часа на бул. „България” 98, ет. 7, офиси 13Д-14Д.
-
България

Публикувано на 15 Април 2009 в 15:42 BG

Българо-турска работна група ще набележи мерки за подобряване на сътрудничеството между двете страни

Споразумяхме се да направим обща работна група, която да набележи мерки за подобряване на сътрудничеството между България и Турция. Това посочи днес министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров след срещата си с турския министър на външната търговия Кюршад Тюзмен, който е на официално посещение в страната. И България, и Турция са относително слабо засегнати от световната икономическа криза, няма пострадала нито една турска, нито една българска банка и е особено важно тези две здрави икономики да засилят отношенията помежду си, каза Димитров. Турският министър Тюзмен отбеляза, че България и Турция от години споделят обща история, а сега имат и общи интереси в областта на икономиката. През 2008 г. стокообменът между двете страни е достигнал 2,7 млрд. долара, посочи Тюзмен. Според мен въпреки всички негативни фактори до 2010 г. той може да достигне 4 млрд. долара, добави той. Тюзмен подчерта, че докато в миналото в България са работели само малки и средни турски предприятия, сега у нас са навлезли едни от най-големите турски компании. Турският бизнес е инвестирал около 700 млн. долара в България, а турските строителни предприемачи са вложили в строителни обекти 1,1 млрд. долара, отчете Кюршад Тюзмен. Той посочи, че в момента тече среща на представителите на бизнеса на България и на Турция, за да обсъдят как да допринесат повече за икономиките си. Подписахме меморандум за споразумение в областта на сертификацията, а утре ще бъде открит Турски център за търговия, в който ще се представят нови проекти на Турция и България, обобщи Тюзмен пред медиите. Той отбеляза, че меморандумът за споразумение е особено важен за привеждането в съответствие на техническото законодателство и регламенти на ЕС, които са в сила в България с тези в Турция. Меморандумът ще помогне да се избегнат бариерите, които стоят между двете страни по отношение на сертификацията и стандартизацията, посочи Тюзмен. Ние произвеждаме най-качествения цимент в ЕС, а също и хранителни продукти, плодове и зеленчуци с отлично качество, не се поддавайте на кампании, насочени срещу турските стоки, заяви министър Тюзмен.БНР

събота, 11 април 2009 г.

Kircaalihaber:


[2009-04-07] НАПРАВИХА ПЪРВА КОПКА НА НОВА ДЖАМИЯ В СЕЛО ГЛУХАР

ИЗКОПНИТЕ ДЕЙНОСТИ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФИРМА „САВАРОНА”

Първа копка на строеж на нов молитвен дом направиха в събота в центъра на кърджалийското село Глухар. Той ще се простира на 250 квадратни метра, а минарето й ще се извисява на 20 метра височина. Религиозният храм ще има капацитет за 400 души. Възложител на обекта е мюсюлманското настоятелство в Глухар. Проектът на новата джамия е дело на инж. Ремзи Тахир от кърджалийската фирма „Тюрес консулт” ЕООД.
Изкопните дейности се осъществяват с финансовата подкрепа на фирма „Саварона” ЕООД с президент Ерол Касим. Теренът за построяването на молитвеният дом е преостъпен на джамийското настоятелство от бизнесемена Адем Мехмед, който живее в Глухар. В същото време, той е направил и дарение от 20 000 лева за изграждането на новата джамия. Начинанието бе осветено от районния мюфтия Шабанали Ахмед, като бе принесен и овен за курбан. На церемонията присъстваха председателят на комисията по регионално развитие и благоустройство и депутат от ДПС Ремзи Осман, градоначалникът инж. Хасан Азис, зам.-кметът Нурджан Юсеин, общинските съветници от ДПС Мюзекки Ахмед, Адем Мехмед, Халил Апти и Юсеин Ахмед, кметове на населени места и много мюсюлмани. Инж. Хасан Азис отбеляза, че този ден е един от значимите от историята на Глухар. Въпреки, че селото е едно от най-големите в общината с мюсюлманско население, досега е нямало джамия за вярващите. Той уточни, че по време на втория му мандат са изградени религиозни храмове и в други населени места. Кметът на Кърджали, изказа благодарност на бизнесмените Ерол Касим и Адем Мехмед за оказаната финансова и морална подкрепа. Той призова и жителите на селото да помогнат според възможностите си в това благородно начинание. „ В едно село непременно трябва да има молитвен дом , без значение дали е християнски или мюсюлмански. Съдействали сме и за построяване на параклиси и църкви, защото искренно вярващият човек не може да има лоши помисли. Безверни хора няма! Това беше по време на комунизма” , каза депутатът Ремзи Осман. В Глухар живеят над 1500 души. Председателят на джамийското настоятелство Аптикадир Хасан поясни за „Арда нюз”, че досегашният месджит (малък молитвен дом) е бил построен преди 30 години и не може да обслужи всички вярващи от голямото крайградско село. Идеята за построяването на нов молитвен дом се е зародила преди повече от 15 години. Едва сега с подкрепата на градоначалника инж.Хасан Азис и спонсорството на фирми и граждани се осъществява мечтата на хората от Глухар. Гюнер ШЮКРИ Снимки:Авторът http://www.kircaalihaber.com