Поп звездата Миро от разпадналия се дует "Каризма" има нова любоя,научи "Уикенд".
Юксел Кадриев от bTV интимен с Ники Дойнов Nova TV!
Миро Каризмата си хвана за любовник човек на Доган ! Миро Каризмата заформил шеметен романс с регионален депесарски шеф, разкриват добре осведомени.
Певецът е пял в подкрепа на ДПС на концерта в Хасково, а впоследствие се оказало, че той е направил това, заради турския си любовник.
Според информацията, Мирко се запознал с човека на Доган преди около два месеца.
Депесарят е един от лидерите в местното звено на партията и един от най-заможните бизнесмени в южна България.
На този етап името му остава загадка, макар че се спряга определена персона.
На концерта си в Хасково Миро е поздравявал „почитателите” от ДПС на турски език.
Миро Каризмата излъгал Орхан Мурад !
В интервю за btv.bg новинарят не пропуска да осъди жълтата преса у нас. Казва, че в много случаи създателите и прекрачват законите на републиката.
Водещият на bTV Новините Юксел Кадриев си почива най-добре извън нюзрума чрез здрав сън и риболов. В интервю за btv.bg той призна, че най-близка до понятието “приятел” в медията на Мърдок за него е Ани Салич. Извън условията на офиса новинарят се радва вече десет години на лоялността и подкрепата на Ники Дойнов, конкурента му от Нова телевизия.
За най-голямо постижение в живота си счита дъщеричката си Габриела, която тепърва катери стълбицата на началното училище. Кадриев признава, че няма боен план за професионалното є развитие и би є помогнал да намери своя път, дори той да се окаже свързан с малкия екран. “Ако се случи така, че избере да работи в телевизия, със сигурност сега ще є дам грешен съвет, защото след десет години съм убеден, че телевизията ще изглежда по коренно различен начин и нещата, които ние сега сме научили, може би тогава ще им се струват отживелица.”
Водещият не крие, че лошите новини рефлектират върху него също толкова тежко, колкото и върху съзнанието на средностатистическия зрител. За това няма изграден професионален имунитет. “Има големи трагедии, които няма как да подминеш с лека ръка - една от последните беше например трагедията при Бакаджиците, да не говорим преди време за отвлечените българи, за медиците, за автобуса в Лим, катастрофата в Бяла... Не че можеш да подминеш катастрофа, в която са загинали например младо семейство с детето си...”
монитор/Портал Турция
-
Още:
ПИСАТЕЛЯТ МЮМЮН ТАХИР – ДОКТОР ПО ФИЛОСОФИЯ !
Какво означава етикетът "59" пред едно печено пиле в Ню Йорк? 59 цента или 59 долара? Днес този въпрос изглежда нелеп, но преди повече от 40 години е първата голяма дилема, пред която застава Шефкет Чападжиев, току-що пристигнал в Америка. Бедното момче, избягало тайно от България, не знае нито дума английски. От няколкото долара, с които е тръгнал, са му останали центове колкото да си купи въпросното пиле. Не знае къде ще спи, с какво ще се занимава и дали въобще ще намери начин да печели хляба си. Но за нищо на света не би се върнал обратно. Няколко години по-късно той вече печели стабилни доходи. А днес има заплата, значително по-висока от тази на американския президент. Кариерата му е зашеметяваща, но в нея няма случайни неща. Той не е от българите, преуспели в чужбина чрез далавери или подозрителни сделки. "Някога, възпитан в условията на комунизма, аз не обичах думата "богатство". Бях убеден, че за да успее, човек трябва непременно да експлоатира тези, които работят за него. Едва по-късно, в Америка, разбрах, че за да забогатее, човек трябва да е в услуга на много други хора", споделя Шефкет в биографичната си книга, написана от Орлин Крумов и представена преди няколко дни в столичната книжарница "Хеликон". Пред в. "Монитор" Чападжиев заяви, че има само един сигурен път към успеха. Той звучи тривиално, но е самата истина: човек трябва да е почтен и да не се опитва да хитрува.
Бизнесмените тип "Андрешко" нямат място
в страната на неограничените възможности. Хората, които ще се опитат по байганьовски да шмекеруват, бързо разбират, че няма начин да надхитрят системата. Затова пък всички останали, които имат способности, неизменно се открояват.
Всъщност кога го обсебва жаждата по непознатите земи? Началото на дългата одисея е поставено в една октомврийска нощ през 1949 г., когато милиционери нахлуват в дома на бъдещия милионер, който тогава е на 10 г. Изселват семейството му в село Боринци и невръстният ученик работи на нивата, за да помага на родителите си. Детството му е скършено завинаги - той не си спомня от него волни игри или безгрижни смехове. Но затова пък е щастлив, че баща му запалва в него искрата на предприемачеството. А когато прочита пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад", вече му е ясно не само с какво иска да се занимава, но и къде. Но как един младеж от репресирано семейство може да се озове отвъд Желязната завеса? Пътят е само един - нелегално преминаване на границата. За рискованата авантюра го подкрепя неговият приятел Хамид Русев,българомохамеданин от Горна Арда. Двамата правят два неуспешни опита да
избягат от зорките очи на граничарите
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. След няколко месеца се качват на парахода "Олимпик" за Америка. С билети, платени от една католическа църква, той и приятелят му Хамид се озовават в Ню Йорк през 1964 г. Малко по-късно вече са в града на мечтите си - Чикаго. Там Шефкет работи какво ли не - разносвач на олио, работник във фабрика за шмиргели, продавач на сапуни и прахосмукачки по домовете…
"Бяха мъчителни мигове. Проблемът не бе в умората и болките в мускулите, не бе в безкрайния работен ден. Трябваше да преодолеем нещо много по-голямо и по-важно. Трябваше да загърбим самочувствието си, да забравим, че сме учили и сме имали някаква квалификация…" В началото Шефкет работи за долар и 25 цента на час. Спестява максимално и с Хамид харчат не повече от 5 долара на седмица. Но да бъдат вечно зависими от някого, пък макар и да печелят повече, не е тяхната мечта. Затова двамата приятели решават да наемат ресторант. Работят по 16 часа на ден, но не говорят добър английски и не познават тънкостите в този бизнес. Търговският провал е неизбежен, но затова пък спечелват друго - опит и познаване на вкусовете, което по-късно се оказва особено важно. Фортуна му се усмихва едва когато среща жената на живота си - красивата еквадорка Магдалена Буено. След сватбата и раждането на първото им дете се налага да работи двойно повече. Наемат го в склад към голяма търговска верига, в отдела за книжарски материали, който само за месец увеличава оборота си. Повишен е в началник със 160 долара на седмица. Но противно на обичайната логика малко по-късно той се отказва от поста си и предлага на шефовете да го прехвърлят като общ работник в печатницата към фирмата. Иска да усвои професия, която ще му даде независимост и възможност за собствен бизнес. "Тежка работа с малко пари бе най-краткото определение за това, което вършех. Бях толкова зает, че нямах време да си изям сандвича.
Никога не съм бил алчен за пари,
всичко, което правех, бе борба за съществуване." За 10-те години, прекарани в книговезкия бизнес, Чападжиев непрекъснато търси възможности за нещо повече. "Не ставаше дума само за пари - вече бях осигурен, къщата ми бе изплатена, можех да си позволя да водя живота на средния американец, без отговорност, без грижи за утрешния ден. Но това не ми беше достатъчно. Исках да направя нещо повече от средния американец." Затова Шефкет поема огромния риск да напусне сигурната си работа в "Импириъл принтиш" и да основе своя корпорация - Chap's Bindery Corp, специализирана във всички етапи на печатарския процес - словослагателство, печат и книговезство. Купува машини на старо и не отказва нито една поръчка, дори ако се налага да работи денонощно.
На откриването на българския клуб "Балкан" в Чикаго през 1994 г.
Така през 1978 г. започва истинският му бизнес в Америка, който не след дълго му носи респектиращи печалби - $500 000, а на следващата година - още повече. Но те са плод на неистови усилия: добрите клиенти се печелят в условията на жестока конкуренция и за да е с една крачка пред останалите, Шефкет обикаля всички специализирани изложения. Така, докато другите фирми разберат за новостите, той вече ги е въвел в производството си. "Бизнесът ми започна да се увеличава средно с 30 до 40 на сто всяка година, естествено, и печалбата ми премина в 7-цифрени числа. Всъщност
трудно се прави само първият милион,
нататък е лесно… Аз не съм по-умен от съперниците си, но бях отдаден изцяло, с душа и сърце на бизнеса." Сред клиентите му са гиганти като "Дженеръл мотърс", "Крайслер" и "Форд". Заедно с купуването на нови машини той инвестира в недвижими имоти - фабрики, апартаменти и къщи… Днес моментите на самота и бедност са отдавна зад гърба му. Но за разлика от други милионери той не парадира с благотворителност, за която отделя много средства. Не се фука и с това, че е на път да реализира една от мечтите си - да полети в Космоса. Шефкет е първият българин, който срещу $200 000 си купи билет за 150-минутен полет с компанията на Ричард Брансън "Върджин галактик".
"Грешката на много начинаещи бизнесмени е, че често се хвърлят в нещо голямо - голяма сделка, голяма фабрика, голям бизнес. Няма такава формула! По-добре е да се започне от нещо малко - от "А" и "Б". Човек трябва първо да научи тънкостите на бизнеса, да докаже, че е способен, и всичко ще дойде от само себе си."
"В големия бизнес има три еднакво важни компонента - отношението към работниците, връзката с клиентите и въвеждането на нови технологии."
монитор
Портал Турция
