Поп звездата Миро от разпадналия се дует "Каризма" има нова любоя,научи "Уикенд".
Юксел Кадриев от bTV интимен с Ники Дойнов Nova TV!
Миро Каризмата си хвана за любовник човек на Доган ! Миро Каризмата заформил шеметен романс с регионален депесарски шеф, разкриват добре осведомени.
Певецът е пял в подкрепа на ДПС на концерта в Хасково, а впоследствие се оказало, че той е направил това, заради турския си любовник.
Според информацията, Мирко се запознал с човека на Доган преди около два месеца.
Депесарят е един от лидерите в местното звено на партията и един от най-заможните бизнесмени в южна България.
На този етап името му остава загадка, макар че се спряга определена персона.
На концерта си в Хасково Миро е поздравявал „почитателите” от ДПС на турски език.
Миро Каризмата излъгал Орхан Мурад !
ПИСАТЕЛЯТ МЮМЮН ТАХИР – ДОКТОР ПО ФИЛОСОФИЯ !
Какво означава етикетът "59" пред едно печено пиле в Ню Йорк? 59 цента или 59 долара? Днес този въпрос изглежда нелеп, но преди повече от 40 години е първата голяма дилема, пред която застава Шефкет Чападжиев, току-що пристигнал в Америка. Бедното момче, избягало тайно от България, не знае нито дума английски. От няколкото долара, с които е тръгнал, са му останали центове колкото да си купи въпросното пиле. Не знае къде ще спи, с какво ще се занимава и дали въобще ще намери начин да печели хляба си. Но за нищо на света не би се върнал обратно. Няколко години по-късно той вече печели стабилни доходи. А днес има заплата, значително по-висока от тази на американския президент. Кариерата му е зашеметяваща, но в нея няма случайни неща. Той не е от българите, преуспели в чужбина чрез далавери или подозрителни сделки. "Някога, възпитан в условията на комунизма, аз не обичах думата "богатство". Бях убеден, че за да успее, човек трябва непременно да експлоатира тези, които работят за него. Едва по-късно, в Америка, разбрах, че за да забогатее, човек трябва да е в услуга на много други хора", споделя Шефкет в биографичната си книга, написана от Орлин Крумов и представена преди няколко дни в столичната книжарница "Хеликон". Пред в. "Монитор" Чападжиев заяви, че има само един сигурен път към успеха. Той звучи тривиално, но е самата истина: човек трябва да е почтен и да не се опитва да хитрува.
Бизнесмените тип "Андрешко" нямат място
в страната на неограничените възможности. Хората, които ще се опитат по байганьовски да шмекеруват, бързо разбират, че няма начин да надхитрят системата. Затова пък всички останали, които имат способности, неизменно се открояват.
Всъщност кога го обсебва жаждата по непознатите земи? Началото на дългата одисея е поставено в една октомврийска нощ през 1949 г., когато милиционери нахлуват в дома на бъдещия милионер, който тогава е на 10 г. Изселват семейството му в село Боринци и невръстният ученик работи на нивата, за да помага на родителите си. Детството му е скършено завинаги - той не си спомня от него волни игри или безгрижни смехове. Но затова пък е щастлив, че баща му запалва в него искрата на предприемачеството. А когато прочита пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад", вече му е ясно не само с какво иска да се занимава, но и къде. Но как един младеж от репресирано семейство може да се озове отвъд Желязната завеса? Пътят е само един - нелегално преминаване на границата. За рискованата авантюра го подкрепя неговият приятел Хамид Русев,българомохамеданин от Горна Арда. Двамата правят два неуспешни опита да
избягат от зорките очи на граничарите
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. След няколко месеца се качват на парахода "Олимпик" за Америка. С билети, платени от една католическа църква, той и приятелят му Хамид се озовават в Ню Йорк през 1964 г. Малко по-късно вече са в града на мечтите си - Чикаго. Там Шефкет работи какво ли не - разносвач на олио, работник във фабрика за шмиргели, продавач на сапуни и прахосмукачки по домовете…
"Бяха мъчителни мигове. Проблемът не бе в умората и болките в мускулите, не бе в безкрайния работен ден. Трябваше да преодолеем нещо много по-голямо и по-важно. Трябваше да загърбим самочувствието си, да забравим, че сме учили и сме имали някаква квалификация…" В началото Шефкет работи за долар и 25 цента на час. Спестява максимално и с Хамид харчат не повече от 5 долара на седмица. Но да бъдат вечно зависими от някого, пък макар и да печелят повече, не е тяхната мечта. Затова двамата приятели решават да наемат ресторант. Работят по 16 часа на ден, но не говорят добър английски и не познават тънкостите в този бизнес. Търговският провал е неизбежен, но затова пък спечелват друго - опит и познаване на вкусовете, което по-късно се оказва особено важно. Фортуна му се усмихва едва когато среща жената на живота си - красивата еквадорка Магдалена Буено. След сватбата и раждането на първото им дете се налага да работи двойно повече. Наемат го в склад към голяма търговска верига, в отдела за книжарски материали, който само за месец увеличава оборота си. Повишен е в началник със 160 долара на седмица. Но противно на обичайната логика малко по-късно той се отказва от поста си и предлага на шефовете да го прехвърлят като общ работник в печатницата към фирмата. Иска да усвои професия, която ще му даде независимост и възможност за собствен бизнес. "Тежка работа с малко пари бе най-краткото определение за това, което вършех. Бях толкова зает, че нямах време да си изям сандвича.
Никога не съм бил алчен за пари,
всичко, което правех, бе борба за съществуване." За 10-те години, прекарани в книговезкия бизнес, Чападжиев непрекъснато търси възможности за нещо повече. "Не ставаше дума само за пари - вече бях осигурен, къщата ми бе изплатена, можех да си позволя да водя живота на средния американец, без отговорност, без грижи за утрешния ден. Но това не ми беше достатъчно. Исках да направя нещо повече от средния американец." Затова Шефкет поема огромния риск да напусне сигурната си работа в "Импириъл принтиш" и да основе своя корпорация - Chap's Bindery Corp, специализирана във всички етапи на печатарския процес - словослагателство, печат и книговезство. Купува машини на старо и не отказва нито една поръчка, дори ако се налага да работи денонощно.
На откриването на българския клуб "Балкан" в Чикаго през 1994 г.
Така през 1978 г. започва истинският му бизнес в Америка, който не след дълго му носи респектиращи печалби - $500 000, а на следващата година - още повече. Но те са плод на неистови усилия: добрите клиенти се печелят в условията на жестока конкуренция и за да е с една крачка пред останалите, Шефкет обикаля всички специализирани изложения. Така, докато другите фирми разберат за новостите, той вече ги е въвел в производството си. "Бизнесът ми започна да се увеличава средно с 30 до 40 на сто всяка година, естествено, и печалбата ми премина в 7-цифрени числа. Всъщност
трудно се прави само първият милион,
нататък е лесно… Аз не съм по-умен от съперниците си, но бях отдаден изцяло, с душа и сърце на бизнеса." Сред клиентите му са гиганти като "Дженеръл мотърс", "Крайслер" и "Форд". Заедно с купуването на нови машини той инвестира в недвижими имоти - фабрики, апартаменти и къщи… Днес моментите на самота и бедност са отдавна зад гърба му. Но за разлика от други милионери той не парадира с благотворителност, за която отделя много средства. Не се фука и с това, че е на път да реализира една от мечтите си - да полети в Космоса. Шефкет е първият българин, който срещу $200 000 си купи билет за 150-минутен полет с компанията на Ричард Брансън "Върджин галактик".
"Грешката на много начинаещи бизнесмени е, че често се хвърлят в нещо голямо - голяма сделка, голяма фабрика, голям бизнес. Няма такава формула! По-добре е да се започне от нещо малко - от "А" и "Б". Човек трябва първо да научи тънкостите на бизнеса, да докаже, че е способен, и всичко ще дойде от само себе си."
"В големия бизнес има три еднакво важни компонента - отношението към работниците, връзката с клиентите и въвеждането на нови технологии."
монитор
Портал Турция
Фери дава нежна целувка по нослето на Евгени Минчев !
Изнервено поведение и размъкнат стил на обличане демонстрира фахрадин Фахрадинов в понеделник следобед.Актьорът от "Забранена любов" беше забелязан в мола на бул. "Стамболийски",където крачеше с досада пред витрината на един от магазините на първия етаж.
Фахрадин веднага привлече вниманието със занемарения си външен вид-развлечен анцуг в тъмно зелено и черно,и износени маратонки от минали летен сезон.Облеклото на Фери,както го наричат приятелите му,беше гарнирано и с нацупена физиономия,изразяваща неописуема досада и раздразнение.
След около 15 минути чакане към актьора се присъедини приятеля му и след като си размениха няколко целувки,двамата се хванаха за ръце и потеглиха към супермаркет."Уикенд" научи,че от няколко месеца Фери си има нов приятел,които също като него учи в НАТФИЗ.
Доган с боксерки Калвин Клайн 
Точно тази доза притежава Мадона. Всички знаем, че е ужасно амбициозна жена и с малкото си качества, които имаше в началото, направи уникална кариера благодарение именно на амбицията си. При нея всичко е безупречно и с мярка. Не мога да кажа това за Селин Дион обаче. Аз обожавам гласа й, но не обичам да я гледам на сцена – борбата е изписана на лицето й и това ми е неприятно.
Подобни примери имаше на миналогодишния Мюзик айдъл и тогава, като член на журито, споменах няколко пъти за това. На сегашния го виждам у Преслава -няма кой да не е забелязал борбата за доказване и за оцеляване на това момиче. Точно обратното поведение показа пък Русина на един от последните концерти. Сякаш се извиняваше на публиката: „Изтърпете ме няколко минути и после няма да ви занимавам повече със себе си.“ Беше се предала и това пораженческо поведение веднага се предава и на зрителите.
Познавам много талантливи българи, които обаче нямат грам
амбиция. Такава е Амалия – една страхотна певица, която малко хора знаят, защото не иска да се популяризира, има само клубни изяви. А съм убедена, че тя щеше да бъде певицата на България! Всички ние сме загубили от това, че не е амбициозна!
Не крия, че по характер и аз не съм такава, но баща ми успя чрез възпитанието си да ме научи да се боря. Нямаше да съм Есил Дюран, ако не беше той. Все пак, не съм прекалено амбициозен човек и смятам, че се ползвам доста разумно от това си придобито качество: отказвала съм неведнъж изяви и участия, не се опитвам да бъда навсякъде и на всяка цена, често предпочитам да остана в сянка, дова е моят начин да поддържам амбицията си в здравословна форма, да не й позволя да ме направи зависима от нейния наркотик.
http://kliuki.bg[2009-06-15] ВТОРИ ДЕТСКО-ЕТНО ФЕСТИВАЛ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В МОМЧИЛГРАД | |
| |
| Сдружение „Зейбеклер” – гр. Момчилград, с подкрепата на Национален съвет за сътрудничество по етнически и демогравски въпроси към Министерския съвет и община Момчилград организира Втори детско-етно фестивал , който ще се проведе на 07.07.2009 г. от 08,00 часа /сутринта/ в градския парк в Момчилград. | |
„Хюриет”: Насилствената асимилация беше срам за България, според Жельо ЖелевМирослав КОСТАДИНОВ е роден на 10.03.1976 г. в Добрич. Завършил е хуманитарна гимназия в родния си град с руски език. От малъкходи науроци по пиано и пеене. През 1994 г. на конкурса „Сарандев“ печели първа награда и наградата на публиката. През следващите години печели отличия на редица фестивали и е трети на „Златният Орфей“. През 1999 г. заедно с Галя основават дуета „Каризма“. Двамата печелят почти всички възможни музикални награди, а през 2006 г. излиза албумът им „Еклисиаст“. През 2000 г. Миро изпява песните в дублажа на анимационния филм „Принцът на Египет“. През пролетта на 2007 г. на музикалните награди на БГ радио с песента „Някога преди“ обявява старта на соловата си кариера. През следващата година излиза дебютният му албум „Омиро-
творен“, който достига рекордни за България продажби. През 2008 г. в риалити шоуто на Нова телевизия „Пей с мен“ печели първо място с малката Дивна. Той е първият български изпълнител, задържал се с парчето „Губя контрол, когато“ 11 седмици на първо място в престижната класация „Nielsen Top 100 Airplay Chart“, като оставя зад себе си утвърдени имена от световната попмузика. През 2008 г. е обявен за изпълнител на годината от Фен тв, тази пролет – от тв Планета, а на 31 май и от БГ радио. Наградите му за последните две години са 16, което е пореден рекорд. На 13 май в София стартира националното турне на Миро под купола на цирк „Балкански“. На 14 юни ще е в Карлово, на 21-и – в Сливен, на 5 юли – в Бургас и така до 12 октомври, когато ще пее в Пловдив.
А и малката Дивна го заслужаваше. Убеден съм, че съвсем скоро тя ще покори България.
- Чуваш ли се с нея, следиш ли развитието й?
- О, да! На концерта в Русе сигурно ще пеем пак заедно.
- Сега като си слушаш албума, харесваш ли го?
- Наистина си го слушам. Доволен съм, албумът е много добър. Няма празна песен. Всяка думичка съм я изпял, вярвайки в нея. Когато нещо не ми харесва, просто не го правя. Това е моето обяснение за успеха на албума. Не е направен на всяка цена.
- Един от най-успешните ти хитове с „Каризма“ беше „Рискувам да те имам“. Не рискува ли твърде много с раздялата?
- Да, поех огромен риск. „Каризма“ беше сигурно предприятие. Инвестициите не бяха големи – изкарвахме по едно парче на година, а възвръщаемостта бе огромна. Никой не беше съгласен с решението ми – нито семейството ми, нито хората около мен. Повтаряха, че ще бъде адски трудно да изляза от сянката на „Каризма „,че хората са свикнали да ни виждат двамата с Галя. Но не ги обвинявам, че не вярваха в мен. Разбирам ги, те се опитаха да ме защитят от мен самия. Инвестирах почти всички спечелени пари в соловия си проект. През цялото време спонсорите липсваха, но аз продължих да вярвам в себе си. Парите свършиха, но трябваше да продължа. А, повярвай ми, много е трудно когато си имал всичко, да подмениш стандарта си на живот. Тогава си припомнях историята на „Междузвездни войни“. Как Джордж Лукас започнал проекта с много малко пари и когато свършили, не получил подкрепа от студиото. Ипотекирал къщата си, взел заеми и играл ва банк. Всичко останало е история. Та за Лукас си мислех. Как един ден това, което правя в момента, ще бъде невероятен успех. Ако перифразирам хита, за който спомена -рискувам да ме има и печеля! Вярвам, че поставям едно ново начало, нещо по-добро в живота ми. Господ е добър.
- Добър е към този, който си върши добре работата…
- От една страна е така. От друга моето е отборна игра. Аз съм лицето, но слава Богу има и други около мене. А зад нас има машина от доброжелатели и приятели, които ми помогнаха. При това, навреме. Например на финалната права на албума, когато вече не ми стигаха силите, Ники Кънчев ми удари сериозно рамо. Звънеше ми и ме окуражаваше да не се отказвам. Идваше с мен на срещи, даваше ми съвети. Благодарен съм и на всеки от авторите на песните. Орлин Павлов участва в беквокалите на парчето „Омиротворен“. Ей така, като приятелски жест. А Евгени Димитров ми подари аранжимента му с думите: „Не ти ща парите, Мирко!“ Анелия не се притесни, че ще ми изпее беквокали, въпреки че е звезда. Мариана Попова също. Открадна от времето си за концерти, за записи. Дойде в студиото и каза: „Твоя съм, колкото ти трябвам!“ Това са истинските приятели! Дълбок поклон пред тях!
- Как подбираш хората, с които работиш?
- Трябва да са луди, колкото мен. Това са хора, които не биха спали, биха пренебрегнали нуждите на тялото си, за да свършат работата, както трябва. Но за нас това не е работа. Правим го, защото сме заедно, защото ни харесва. С „Омиротворен“, с турнето с „Балкански “ всеки един от нас сбъдва мечтата си. Хората, с които работя, са идеалисти. Затова и девизът ни е „Един за всички, всички за един!“
- А имаше ли хора, които те предадоха?
- Имаше, разбира се. Но същите тези хора, които сега ме предадоха, са ме подкрепяли в друго време. Така че не умея да се разочаровам от хората. Не сме в детската градина да се сърдим и да се караме. Прекратявам отношенията си с тези хора -без да съжалявам и без да се обръщам назад.
- Някак неусетно албумът ти се разраства, непрекъснато пускаш ремикси на песните…
- Така се прави. А и за мен е удоволствие, защото работя с нови и нови страхотни музиканти. Например с Диджей Лайън. Той вече обикаля световните сцени и работи с много известни музиканти. С него сме изкарвали до сутринта в студиото в търсене на перфектния саунд. Колко такива хора ще намериш, които вместо да отидат в петък вечер да се забавляват, ще останат в студиото да помагат на някого. Харесва ми да работя с такива хора. Аз не живея за петък вечер, а за всяка вечер, когато имам концерт.
- Да очакваме ли скоро поредния ремикс?
- На наградите на БГ радио изпях за първи път ремикса на песента „Call On Ме“. На български е и се казва „Позвъни“. Оригиналът звучи готино, но някак не успя да докосне хората. Затова направихме нов аранжимент, ще снимам и клип. Участниците в него подбирам с кастинг в сайта d...bg. Искам да се запозная с нови хора. Да са съвсем нормални, с обикновени професии. Те са ми по-интересни, тяхната хубост е по-истинска.
- Направи и доста дуети, това носталгия по „Каризма“ ли беше?
- В никакъв случай. Каква е причината да се случи“ Каризма“? Имаше клуб „Опера“, където пеехме с Галя. Но през това време подготвях самостоятелен албум, който така и не видя бял свят. Нямах достатъчно смелост да вложа парите, изкарали с толкова пот на челото. Тогава дойде един симпатичен продуцент с предложението да направим “ Каризма“. Така започна всичко. Но никаква носталгия нямам, ама никаква. Започнал съм сам да обикалям фестивалите из България още 14-годишен. Мама и баща ми имаха достатъчно доверие, а и от малък си бях отракано хлапе. Когато най-накрая имах някой до мен като Галя, беше като раждане. Но дойде моментът всеки да тръгне по своя път.
- Нямаш ли нужда от почивка?
- Не! Работохолик съм. Веднъж се пробвах да почивам извън България. Първия ден си казах, че се намирам в рая. На втория исках да видя какво точно има в рая. А на третия вече нямах търпение да се прибера у нас, но имах билет чак за след шест дни. Всъщност в рая е скучно.
- Ти самият кога губиш контрол?
- Често ми се случва. Не понасям арогантността, незачитането на пространството на отсрещния човек, неуважението, фамилиарниченето, безхаберието, неграмотността. С две думи – арогантната простащина. Но който покаже подобно отношение към мен, веднага получава същото. Християнин съм, но няма да застана усмихнат срещу него и да подложа и другата си буза.
в. Всичко за семейството
Миро от "Каризма", който - изненада!, също е от турски произход.
Орхан Шабан
Инж. Орхан Шабан е роден през 1972 г. в село Сърница, община Хасковски минерални бани. Завършил е Висшия минно-геоложки институт в София през 1997 г. През 2008 г. завършва семестриално право. Член е на ДПС от 1996 г. Бил е областен председател на Младежкото ДПС (МДПС) в Хасково. До 2006 г. е зам.-председател на МДПС на национално ниво. Член е на Централния съвет на ДПС. Владее английски, руски и турски език. Специализирал е във Франция и САЩ.
- Г-н Шабан, управлявате вече трети мандат община Минерални бани. Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте досега?
- С риск да прозвучи доста нескромно бих определил досегашното си кметуване като доста успешно. Направихме решителни крачки към подобряването на качеството на живота в общината. Много се гордея, че успяхме да разрешим проблемите с питейната вода в 6 села от община Минерални бани. В Караманци, Сърница, Боян Ботево, Сираково, Ангел войвода и Колец успяхме да изградим системи за допълнително водоснабдяване и да решим трайно и напълно проблема с питейната вода. Изградихме и канализация за отпадни води в пет от тези села, като проектите са средно за 1,5 млн. лева за всяко от населените места.
Успяхме по програма САПАРД да асфалтираме всички общински пътища, за което изразходвахме около 4 млн. лева. Имаме и много реализирани проекти съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Успяхме да изградим и първата в общината пречиствателна станция в с. Сърница, която е за около 1 млн. евро по програма ФАР.
- Какви ще бъдат приоритетите ви през 2009 година?
- Предстои ни защита на още много проекти по оперативните програми. Имаме много важен проект за пречиствателната станция на отпадни води в общинския център Минерални бани. Той е на стойност около 15 млн. лева и е съвместен с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Имаме подобен проект и за с. Караманци, който също се изгражда със съдействието на екоминистерството. В Минерални бани ни предстои ремонт на училището с 1 млн. лева по проект с МРРБ.
Ние сме първата община в Южен Централен район, която получава целеви средства за училищата от оперативна програма. Всички населени места в общината кандидатстват и за финансиране по програмата за развитието на селските райони. Лимитът ни там е 13 млн. евро. Основният приоритет оттук до края на мандата ще бъде развитието на общинския център. Освен проекта за училището кандидатстваме и за 1,5 млн. лева за допълнително водоснабдяване с питейна вода на Минерални бани. 300 000 евро ще дойдат по програма за повишаване на административния капацитет и повишаване на квалификацията на работещите в общината.
В селата Караманци и Сърница, където вече е изградена напълно канализацията, ще кандидатстваме за асфалтиране, като общата сума е около 4 млн. лева. 6 млн. се надяваме да спечелим за канализацията в с. Брястово. До месец ще бъде готов и ще внесем проектът за 6 млн. лева за пълна подмяна на водопреносната мрежа за питейна вода в Минерални бани. Подготвяме и един много амбициозен проект за изграждането на воден атракцион в Минерални бани, с аква-център, с водни пързалки и басейни. Там също ще са ни необходими около 6 млн. лева.
Сред приоритетите са още пълната рехабилитация на парка и довършването на реставрацията на римската крепост "Свети дух". Тя вече е наполовина готова благодарение на добрата ни съвместна работа с хасковската промишлено-търговска палата по вече завършен проект. Така че спокойно мога да кажа, че целият ни лимит за проекти по програмата за развитие на селските райони до 2013 г. вече е изчерпан.
- Общината е известна с това, че привлича много средства от външни източници. Как го постигате?
- От 2003 г. избрахме една много правилна стратегия за привличане на средства от проекти и от външни източници. Оттогава досега почти винаги приключваме годината с 300 процента повече усвоени средства от отпуснатите от държавата. Например за миналата година имаме 3 млн. лева от държавата и 500 000 лв. заложени собствени приходи. Но успяхме да отчетем 10 млн. лв. изпълнен бюджет. Ключът е изготвянето на качествени проекти. А за това трябват квалифицирани хора и финансови ресурси.
Още през 2003 г. успях да убедя общинския съвет всички целеви средства, които получаваме за капитални ремонти, да отиват за проектиране. Защото с 150-200 хил. лева не можеш да изградиш дори 200 метра път. Но можеш да ги вложиш в един добър проект. И да направиш един добър проект за 10 млн. лева. А когато има проекти, идват пари от еврофондовете. Първо идваха от предприсъединителните програми, после и по оперативните програми на Евросъюза. Гледаме в перспектива и се опитваме да гледаме изпреварващо на развитието си. Като имаме предварително проекта, средствата идват навреме и резултатите не закъсняват.
- Водата на Минерални бани е уникална. Но като че ли курортът не е развит достатъчно...
- Нашата вода наистина е уникална. Тя е много богата на сяра, която я прави много успешна за лечението на болестта бюргер и на много други артериални заболявания. Единствената по този химичен състав вода в Европа е в Карлови вари, Чехия. Ние сме побратимени с тази община и се надяваме да усвоим много от техния опит в развитието на европейски и световен балнеокурорт. Наистина засега не сме развили дори и една малка част от капацитета на Минерални бани.
Но точно сега водим решителната битка за полагане на инфраструктурата на курорта. Като обновим парка, като решим проблема с питейната вода и пътищата, като направим едно модерно улично осветление, инвеститорите ще дойдат. И сега имаме голям инвеститорски интерес, но хората питат предимно за инфраструктурата. Иначе лечебната вода в Хасковските минерални бани е с голям дебит - 25-35 литра в секунда. А за един хотел със 100 легла е необходим дебит 3 литра в секунда. Общо взето, пълният капацитет на курорта е за изграждането на 100 хотела с по 100 легла. Или с други думи, вода има достатъчно - за около 10 000 легла.новинар
Севди Маринов от кърджалийското село Кьосево изненада всички, като се появи в щаба на Движението с интересна фризура. Тинейджърът е дал цели 10 лева на стилиста Неджо за да му изрисува с ножицата надпис “ ДПС” и номера на бюлетинта 4 на тила. Mладежът обясни , че е фен на ДПС и като навърши пълнолетие редовно ще гласува за партията на Доган.
„ Смяната на имената трябва да се превърне в празник
на освобождението на това население от турско робство”
Тодор Живков
Темата, която оставя след себе си следи от недоизказани думи,много въпроси, политическо и гражданско мълчание е Възродителният процес от 1989 година. Дълга и зловеща е хронологията от събитията около него. Тъжните, кървави години остават в пепелта на историята, а днешните очевидци, управляващи или участници в него свиват рамене с поглед в земята. Народ, който не знае истината за своето минало, който не се интересува от него, няма бъдеще- тези силни слова идват днес, за да оповестят факти, статистика и исторически събития, за които много от моите връстници нехаят. Порових се из книги и архиви за „Голямата екскурзия” и истината, колкото и неудобна да е тя- блесна…
Тази година се навършват 20 години от протестите на българските турци срещу насилственото им побългаряване , 20 години от престъплението с човешките права. Нека обърнем поглед към злочестата 1989 година, когато Тодор Живков прави официално изказване за напрежението в определени райони от страната.Той призовава Турция да отвори границите си за тях. По- късно се заема със стратегическата задача да „убеди тези хора че са българи, че не са никакви турци”, но в последствие на множество бунтове и размирици, Живков дава разпореждане за моментално изселване на 300 000 турци. „Започва бежанската трагедия: турците имат часове да разпродадат имуществата си и да се отправят с останалата си покъщнина към родината си. Резултатът: километрични опашки на границата , палаткови лагери, унижение, дори и смърт. Български села обезлюдяват, много бежанци издирват разпръснатите си из Турция семейства, някои от тях умират по време на мъчителни денонощия, прекарани на границата.” – това е извадка от книгата „Като празник. Документални страници за Възродителния процес (1984- 1989)”.
Показтел за тирания и насилие са и запазени архиви, в които са посочени конкретни мерки по осъществяването на тази политика, освен насилствена смяна на имената, включват и серия забрани и ограничения, засягащи общочовешки права. Забранена е употребата на турски език, има ограничение за посещаването на джамии и практикуване на исляма. Сложена е „твърда ръка” дори върху традиционните мюсюлмански погребални ритуали, заменени със „социалистически”. Стриктно се спазва и забраната за носенето на традиционното облекло.
Хронологията със събитията за Възродителния процес е дълга, осеяна с тъмни личностни драми на потърпевши
Днес- 20 години по-късно, изпитваме трудности в прехода към демокрация, но причината за това трябва да бъде в последиците от престъпленията на полувековната комунистическа тирания и преди всичко в погубения духовен живот. Бавен и мъчителен е пътя за преодоляването на „препятствията” по пътя. Нека се започне от признаване на грешки, да се мине през преодоляването на етническите конфликти и се стигне до „ваденето на тефтерите”. Тягостната истина е , че сме „послушни” и мълчаливи свидетели на подобни събития. Вероятно първото, което трябва да направим сега е да потърсим повече обяснения за това как и защо се случи всичко за което разказва и документалният филм “Технология на злото”. Защото именно разпознаването на симптомите и усвояване на практиките може да предотврати човешки трагедии.
http://razkritia.com
ЕВРОИЗБОРИ 2009 Г. :
Миро покорява Гърция 
Травеститът Денис и сървайвърът Али Алиев
Гаджето на Али Алиев го ревнува от китайки
