Превеждат дневниците на Богдан Филов на турски !Хюсеин Мевсим е роден през 1964 г. в кърджалийското село Козлево. Завършил е българска филология в пловдивския университет „П. Хилендарски”, а понастоящем е доцент в катедрата по български език и литература към анкарския университет. Поет и преводач - главно на поезия и драматургия – негово дело са преводите на Ст. Стратиев, Ст. Цанев, Хр. Бойчев, Антон Баев, а сега и на дневниците на Богдан Филов.
- Защо дневниците на Богдан Филов в годините на Балканската и Първата световна война? Какво лично вас ви провокира, за да посегнете към книгата?
- Дневниковите записки и описания на Филов за Балканските и Първата световна война, а така също документалните свидетелства на други български учени и преподаватели за въпросните събития, над които в момента работя и предстои скоро да бъдат издадени на турски, съдържат неимоверно ценна информация и данни, допринасящи за възстановяването на представата за, най-общо казано, културните паметници на Балканите.
- С какво мислите, че ще заинтригуват турските читатели?
- Струва ми се, че дневниците на световноизвестния български учен предполагат три възможни и противоречиви прочита, три ракурса. По-конкретно, някои читатели няма как да не оценят дейността на Филов по описването, регистрирането и опазването на културно-историческите паметници като твърде полезна и навременна. Благодарение на неговата активност и застъпничество много паметници са запазени, той предотвратява тяхното безследно изчезване или физическо унищожаване. Да си припомним само писменото му обръщение към военните власти с настоятелната молба да се предприемат строги мерки за опазването на джамията "Селимие" и нейната изключително богата на ценни ръкописи библиотека; за предотвратяването на граничещото с вандалщина нехайно отношение на цивилни и военни лица към ориенталските килими в Егейска Македония. Другият прочит е предназначен повече за историци на изкуството и предлага рядка възможност за реставриране на знанията и представите за култово-архитектурни паметници на траки, римляни, византийци, османски турци и др. в описаната география. В това отношение безценни са фотографиите му, малка част от които са приложени в книгата, а като цяло предстои да бъдат отпечатани в един албум от Турското историческо дружество. Третият прочит е, че по време на Балканските войни българските военни и цивилни власти са изнесли много ценни исторически, етнографски и археологически старини, проявили са едва ли не грабителско отношение спрямо копринени килими, оръжия, трофеи, свещени ръкописи и т.н.
- Смятате ли, че до известна степен българите са длъжници на г-н Филов? Заради политика Филов загърбваме историка и археолога от световна величина. Политическата сянка на Филов се оказа по-дълга от академичната. Какво мислите за това?
- Съгласен съм, че Филов е археолог и историк на изкуството от световна величина. Жалко, че до промените нямаше как да бъде опознат като такъв. Изключително трагична и определено поучителна е съдбата му в политически план. По моему изходът е в преодоляването на едностранчивото разглеждане и оценяване на дадена личност. Преиздаването на трудовете му безспорно ще спомогне за отърсването на учения от надвисналата над него дебела политическа сянка.
- Мен лично ме изненада заглавието на преводната ви книга - Rumeli'nin Esaret Günleri - за читателите ни ще преведа – "Румелия в дните на робство". Дневниците, събрани от Петър Петров през 1993 г., излязоха под заглавие "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония". Кое ви накара да се спрете на такова заглавие и мислите ли, че то по-точно отразява същността на съдържанието им? Да не забравяме, че Македония продължава да бъде една от най-тъжните и романтични страници в българската история!
- Предложеното от мен заглавие бе "Дневниците на Богдан Филов", но колегите в издателство "Тимаш", може би най-голямото в момента в Турция, в последния момент са проявили инициатива и са се спрели върху един по-гръмогласен вариант. Не е трудно да предположим, че с такова ударно заглавие се цели и заковаването на читателското внимание.
- Неотдавна в Турция излезе книгата ви Bulgar Gözüyle Bursa (“Бурса през български очи”), в която, опирайки се на пътеписи и спомени от Никола Начов, Васил Кънчов и Петър Даскалов, давате ценни сведения за града от онова време. За мен беше любопитно, сравнявах написаното от вас с това на един друг автор - американец от гръцки произход, чийто корен е от Бурса - Джефри Еугенидес! Работейки над книгата, срещнахте ли нещо, което ви изненада, което не сте очаквали?
- Тази книга е първата стъпка от обхватния ми проект под работното заглавие "Анатолия и Румелия през български очи", в който включвам предимно документална литература, а именно – спомени, очерци, пътеписи, биографии, описания на градове и местности... – от български автори с различно място в йерархията на националната литература за исторически и географски реалии в пределите на Османската империя или Република Турция. След Бурса предстоят книги за Одрин, Истанбул (предвиждам да бъдат поне в три тома, като първият е под печат в издателството на Турското историческо дружество в Анкара и включва Ефрем Каранов, Михаил Маджаров и Никола Начов). Надявам се да изложа българския поглед и оценка върху събитията, за които в турските научно-изследователски среди съществува оскъдна представа. А този поглед, особено през XIX в., е изключително важен, понеже е "вътрешен", а не "външен", какъвто например е погледът на един френски или английски пътеписец, описал Османската империя.
Причините, поради които тримата автори пътуват и пребивават в Бурса, са различни и твърде интересни. Първо се пътува до Истанбул, оттук с кораб през Мраморно море до градчето Мудания, а останалото 40-километрово разстояние се изминава с файтон или влак. Например Н. Начов, който е от Калофер и ни е познат с разностранните си изследвания върху Българското Възраждане, тръгва за Бурса през размирната за Балканите и Мала Азия 1879-а, веднага след Руско-турската война, за да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където бил известен абаджия. На място той установява наследството, което се състои от кантори в прочутите търговски копринени центрове и ханове на първата османска столица. Междувременно авторът, за пръв път излизащ от пределите на родния си край, решава да си води бележки, в които отразява до най-малки подробности своите впечатления от посетените места, превърнали се днес в ценен източник за възкресяването на социалния, търговския, транспортния живот в Османската империя през онези години. Самият факт, че са написани от 19-годишния силно впечатлителен младеж, без да преминат през ситото на предубедителното и тенденциозно отношение, по моему още повече остойностява тези "пътни бележки". Васил Кънчов пък, оставил фундаментални трудове за етнографията и демографията на Македония и убит твърде нелепо (1902) в кабинета си като министър на просвещението в правителството на Ст. Данев, посещава Бурса и близките градчета през 1899 г., като особено стойностни са описанията на ландшафта и сведенията, които предлага за училищата и състоянието на учебно-образователното дело в града. Неговият своеобразен пътепис е публикуван за пръв път в сп. "Българска сбирка". Докато Петър Даскалов се озовава в Бурса през 1909 г. като кореспондент на всекидневника "Вечерна поща" и в поредица от материали под заглавие "Надникване в Анадола" отразява не само впечатленията си от Второто бурсенско търговско-промишлено изложение, но много живо описва самия град, атмосферата и архитектурните му забележителности.
- И тримата автори описват уникалното местоположение на града – в полите на Улудаа – Олимпос и на 18-20 км от Мраморно море, с лековитите му води, с дъхавите праскови, с кестените и черниците, от които се приготвя чудесно сладко, с бубарството – Каза хан – последната спирка по Пътя на коприната. Но аз мисля, че Бурса е скъпа на нас българите и с друго, сигурна съм, че се досещате!
- Вероятно намеквате за асоциацията, която планината поражда с манастира "Полихрон", и съответно – делото на Кирил и Методий, а също и архитектурно-религиозния комплекс "Мурадие", където се намира гробът на принцеса Мара, дадена за съпруга на Мурад I.
Защо да крия – Бурса ми е слабост, но тогавашна Бурса е едно чудесно потвърждение на думите на Солмаз Камуран, познати вече и на българските читатели, че "всички хора са братя под едно небе, с един Бог над тях".
Авторите са впечатлени от космополитния дух на града, в който турци, арменци, гърци, евреи и българите абаджии съжителстват прекрасно. Начов например посещава обителта на мевлевийските дервиши, гледа изпълненията им, наблюдава живота в града по време на Рамазана, обикаля околните села във връзка с вересиите на баща си и оставя безценни наблюдения за състоянието и поминъка им. Даскалов не се чувства чужд в Бурса, защото на всяка крачка се среща с изселници от България, и той се гордее, че те са "културтрегерите на прага на Азия".
- Сведенията за Османската империя през последните години на XIX и началото на XX век от български и сърбохърватски източници са малко ограничени за специалистите. Вашата книга безспорно е един принос, запълва една празнина. Какви са отзивите на академичната общност? Берете ли вече "плодовете" на труда си"?
- Книгата започва с предисловие, в което като основна "ахилесова пета" на османската историография отчитам недостатъчното познаване и боравене с източниците на български, сръбски, хърватски и словенски език. Преодоляването на този недостатък ще спомогне много за разностранното осветляване на събитията. Знаете, че колкото повече и различни погледи има върху едно събитие, толкова повече се увеличава вероятността за неговото обективно осветляване.
Освен широката читателска аудитория книгата привлече вниманието на изследователските кръгове, тя съдържа неоценим материал за краеведите и много бързо навлезе в научно обръщение. За нея се появиха рецензии в "Хюрриет" и притурката за литература на "Джумхуриет", скоро ще бъде представена пред читатели в Бурса и Анкара.
- Книгата е част от проекта ви "Румелия и Анатолия през български очи". Мислили ли сте да я представите на българските читатели? Ако е така, нашите приятели от издателска къща "Памет", издаваща предимно историческа и биографична литература, с радост биха ви помогнали!
- Това е интересна идея, над която непременно си струва да се помисли. Текстовете в книгата ми, а и тези, които ще включа в предстоящото разширено издание, са разхвърляни в различни периодични издания от началото на миналия и по-миналия век, така че тяхното събиране на едно място и представяне би представлявало интерес и за българския читател и изследовател.
- Бяхте официален преводач на срещата между българския и турския премиер в Анкара. Безспорно знаете повече от всички нас за какво са си говорили, но аз, разбира се, не питам за това! Как виждате развитието на по-нататъшните отношения между България и Турция?
- Като човек, роден в едната и живеещ в другата страна, свързан емоционално, рационално и професионално и с двете, много бих искал, въпреки историческите наслоения, негативизма, закостенелите предразсъдъци, от които произтича и така характерната за балканеца омраза към съседа, отношенията между двете да се развиват добре, като всички въпроси се решават по пътя на добронамерения диалог, разбирателството и дипломацията. И да се полагат упорити усилия за взаимното опознаване на културите, изкуствата, традициите и т.н.вн
