Голямата екскурзия ми създаде усещане за пустош !

Голямата екскурзия ми създаде усещане за пустош !

Кореспондентът на БНТ в Турция Нихал Йозерган пред „Време2001”

Интервю на Мадлена Георгиева

Визитка:

Родена на 22 юни 1966г , зодия Рак. Дъщеря на доцент по философия - българомохамеданин и учителка – туркиня.Завършила журналистика в Софийския университет. Омъжена е и в момента живее в Бурса със съпруга си Сечкин и дъщеря си Сечил.

Нихал е откритие на легендарния телевизионен водещ Кеворк Кеворкян. Тя е първият български журналист-международник с турско име. Още си спомня първата новина, излъчена по телефона от Турция за БНТ - арестуването на бившия кмет на Истанбул Реджеб Ердоан.

- Рзакажи ни как попадна в Турция, вероятно с т.нар. "голяма екскурзия" през 1989 година.Какво си спомняш от т.нар. "възродителен процес"?

- Голямата екскурзия ми отне една голяма част от любимите хора – вуйчо ми, племенниците ми, много приятели и близки. Създаде едно незапълващо се усещане за пустош, понеже повечето от съседите ми също си бяха отишли. Изгониха ги е по-точната дума! Когато се разхождах по улиците на полуобезлюдения Кърджали изпитвах тягостното усещане, че вече не принадлежа на този град, защото духът на разделението беше започнал да го го населява, на мястото на отсъстващите хора. Дори ми си струваше, че очите на кучетата и котките излъчват самота като ги гледах да се разхождат по празните дворове на къщите и пустите калдъръми на старата турска махала. Ние с мама останахме заради татко. Семейството ми се водеше за „смесен брак”. Баща ми е българо-мохамеданин от Златоград. В Турция се озовах по съвсем неочакван начин. След като завърших факултета по журналистика, бях поканена от Кеворк Кеворкян да започна работа във „Всяка неделя”. Част от екипа на най-гледаното предаване обаче станах още докато карах едногодишния си стаж по профил „телевизионна журналистика”. В края на 91г., когато демокрацията в България все още прохождаше( в годините на „синята еуфория” след падането на комунизма), случайно се запознахме със съпруга ми Сечкин. Три месеца по-късно успя да ме убеди да се оженим и да го последвам в неговата родна Бурса и станах г-жа Йозерган. Така зад себе си оставих родина, родители, приятели, колеги и любимата ми работа в БНТ и заминах за Турция. С мъжа ми и 15 годишната ми дъщеря Сечил често пресичаме границата, защото човек никога не може да се раздели с нещата, които са част от неговата същност.

- Как се приема в Турция решението жителите с двойно гражданство да не гласуват за евродепутати?

- Ако не се лъжа, мисля че премиера Станишев направи крачка за отмяната му.По моему този закон може основателно да се нарече „нежен пост-възродителен процес” или един вид „макартизъм” или „лов на турски вещици”. Още повече като се има предвид че предложението дойде от „Атака”. Също го виждам като ясно отражение на дуализма и двойните стандарти на българската политическа власт към изселниците. Нека припомня неоспоримият за всички в България факт, че българските турци изиграха огромна роля за събарянето на режима на Живков и утвърждаването на демокрацията в страната през годините на промяната. Те донесоха и големи дивиденти на стремящата се към ЕС Българияи по време на преговорите. Посочваният навсякъде за пример от страна на българските политици „български етнически модел за толерантност” в този контекст стана „бонус” пред Брюксел за доброто и европейско отношение на новата българска политическа класа към най-голямата и изстрадала малцинствена група в България. Те станаха и „живият мост” за подобряването на стигналите до точката на замръзване взаимотношения с Турция след „голямата екскурзия”. Това спомогна до известна степен на България да изпълни и едно от задължителните политически изисквания на ЕС - да оправи развалените отношения със своите съседи. Новото отношение към българските турци, ерго изселниците от България, рефлектира положително и върху развитието на търговско-икономическите отношения между София и Анкара. От скарани комшии те станаха добри евроатлантически партньори(НАТО и ЕС) и модел за най- приятелски настроени страни на Балканите, излъчвещи стабилностс в района на югоизточна Европа. Не на последно място с този закон се нарушава изконното демократично правило, че по конституция всеки гражданин на тази страна има право да упражни своя вот по време на избори. Не може изселниците масово да участват на парламентарни и президентски избори, а да бъдат екартирани от изборите за евродепутати. Това някак си не звучи европейски! Скарано е с философията и ценностите на ЕС. Даже с бита, душевността и толерантността на българина. Представата за който не ми се вярва да се припокрива 100 % с деформираната популистична неоидеология за ултра-бълграрски национализъм. „Атако- хитлеризмът” и новият български Дуче – Волен Сидеров не могат да бъдат България в очите на света. И някак си не ми се ще на въпроса с какво европейците ще запомнят влизането на България в ЕС, в главите им да изплуват няколко модерни негатива от крехкия европейски период на България. Първо, с тяхна помощ националистите в Европаламента най-накрая успяха да създадат своя парламентарна група. И второ с подобаващия скандал провокиран от заварения син на Сидеров - Димитър Стоянов, който точно в стил „обикновен фашизъм” се изказа за унгарската евродепутатка от ромски произход. И на трето, но не и на последно място - с лишаването турците в чужбина от правото на вот при избора на евродепутати, или казано в прав текст, с дискриминирането на българските турци, които не са се изселили по своя воля навремето в Турция. И каква е равносметката в крайна сметка от всичко казано до тук? Българските турци – репресирани и прокудени по времето на комунизма, активно използвани за граденето на положителният имидж на страната в Европа по време на демокрацията, и след приема ни в ЕС – употребени и изхвърлени!

- - Как примаш някои "съмнителни" за българското общество резултати от последните президентски избори. В Турция имаше секции, в които гласуваха 3000 души, което е практически невъзможно. А Първанов печелеше с 99 %?

- Аз отразявах тези избори на живо за БНТ- емисиите. Станах живия свидетел на най-масовото участие на сънародниците ни по време избори след демокрацията. Над 55 000 души се стекоха пред урните на втория тур, на първия седмица по-рано броят им достигна 30 000, и почти се изравни с активността на последните парламентарни избори. Рекорд, който достойно може да се впише в книгата на Гинес за най-голям брой на гласували граждани в чужбина по време на президенстки избори. На избирателната секция в Авджълар- Истанбул още 12 ч. 1000 бюлетини бяха изчерпани. Започнаха да се прехвърлят бюлетини от една в друга секция в Истанбул, и от одринска Тракия в Истанбул. Посланикът Бранимир Младенов съобщи, че са поискали от София и ЦИК да изпратят спешно допълнително 5 000 бюлетини. Изчерпането на 50 000-те в наличност надмина и най-смелите очаквания. За българската общественост масовото участие на изселниците остана като нещо необяснимо и нелогично. За това този „изборен бум в Турция” бе изтълкуван като „съмнителна активност”, „хиперболизация” и т.н. Чудно беше как толковова много народ ще се юрнат да гласува при положение, че в България интереса към президентските избори бе традиционно нисък.. Обяснението е много просто. Хората в Турция гласуваха не толкова за Първанов, колкото на пук на Сидеров. Вторият тур за тях бе като двубой на арена. Неиздигнатото на глас мото или осъзната аргументация на изселниците бе „ Да погребем Волен Сидеров по възможно най-демократичния начин в избирателните урни!”. Вотът на изселниците лично аз определям като наказателна акция срещу „Атака” и прокламираната от тях идеология на разделението, на изкуствено подклажданата заради частни политически интереси етническата и верска омраза, създаването на нетърпимост и отчуждението на „едни” и „други” в името на чистотата на българската идентичност. От векове насам тия хора са живяли и умирали заедно, но в 21век има такива, които искат ново „време разделно”. Гласът на изселниците се обяви срещу това, а не в подкрепа на Доган, ДПС или Първанов. Затова не смятам да има място за чуденкки. 98 или 99% от вота в Турция бе за другия, който не е Сидеров.

- - В България съществува недоволство от новините на турски език по националната телевизия. Какъв е твоят коментар?

- Не може да се каже, че цяла България е недоволна от съществуването на такива новини. Или ако някой се ангажира с подобно твърдение би трябвало да го докаже с данни от проучвания на общественото мнение. Този формат беше създаден като част от задълженията на България да развива културните права на малцинствата и като страна, подписала рамковата конвенция за малцинствата от Виена, заедно с повече от 40 страни в света, които се приемат за демократични. Съществуването на новините на турски по БНТ даде силен тласък за евроинтеграцията на България. Всички наши политици на различни международни платформи изтъкваха този факт като едно от доказателствата за развитието на демокрацията в страната. Освен това този договор изисква България също така да се погрижи за културните права и на другите малцинствени групи – арменци, евреи, роми и др. и да излъчва в определен пояс не само кратки 6-7 минутни новини на съответните езици, а също така и програми за съхраняването на техния майчин език, култура и традиции. Предавания на арабски по два часа на ден се излъчват и по израелската телевизия, отделно има израелски радиа, излъчващи целодневно програми на арабски език. Малцина у нас знаят например, че турският държавен канал TRT-2 от 2 години насам излъчва веднъж седмично по два часа в различни дни предавания на общо 7 езика за малцинствата в Турция – на кюрдски, бошнашки, албански, арменски, еврейски и т.н. Това е част от изискванията на всяка уважаваща себе си демократична правова държава и е в унисон с копенхагските критерии на ЕС, към които се стреми южната ни съседка, а България вече е в този клуб.

- - Говориш брилянтен български, как достигна това съвършенство?

- Не смятам че е съвършен. Заложено ми е в гените на половина. Баща ми е от стара уважавана родопска фамилия в Златоград, с български корени, език и самосъзнание. Освен това аз имам афинитет към българския език, цял живот се уча, чета, пиша, говоря. Преди всичко обичам България, както човек може да обича родината си. Старая едновременно осъвременявайки говоримия си български, да съумея да съхраня и неговата чистота. Грижливо избягвам заемки, чуждици и опростенчеството на езика – тенденция, която за съжаление много агресивно навлезе в българската преса за последните 10 години. По характер съм малко максималист, да не кажа перфекционист, да не звучи пресилено. Когато започнах да работя като кореспондент на БНТ и БНР, тоест да звуча в ефир, започнах да се занимавам с упражнения за дикция, говорни техники на гласа, интонация. Любопитна подробност за мен, която ще споделя за пръв път с вас е, че в гимназията се занимавах с театрално изкуство. Бях в групата на руския режисьор Александър Галперин. За наше щастие тогава той остана 3 години в кърджалийския театър. Кандидатствах и ВИТИЗ актьорско майсторство след завършването на гимназията, но уви стигнах едва до 2 кръг. Същата година ме приеха журналистика и така се простих с амбициите си да работя на сцена.

- - Най-запомнящи се за българския зрител бяха репортажите ти за земетресението и за атентатите в Истанбул. Каква новина мечтаеш да съобщиш на нашата аудитория?

- Мечтая първа да съобщя новината за премахването на границата между България и Турция и свободното преминаване на хората в една от двете страни. Това разбира се може да стане само ако Турция влезе в ЕС, което поне в близките 15-20 години на мен ми звучи като химера. Не знаем също каква ще бъде съдбата на региона тогава, как ще изглеждат Балканите и Близкият Изток. Ще има ли ЕС нова идентичност, каква конституция ще приеме, и дали България няма да остане последната външна граница на Стария континент, ако нейните лидери решат да съхранят християнските корени на Европа.

- - Обичаш да пееш и да свириш на пиано. Коя е любимата ти българска песен?

- Свиря на пиано от дете. Въпреки динамиката на професията ми,понякога все още докосвам клавишите.Много обичам да пея родопски песни. Най-любима ми обаче е песента за златоградския Дельо войвода в изпълнение на Валя Балканска. Тя е тази, която лети в безкрайния космос, като част от диска -послание на земляните към другите цивилизации( ако не сме сами в нашата галактика).

- - Споделяш, че обичаш да готвиш и домакинската работа не ти тежи. Сподели някоя твоя любима рецепта за "Време 2001"

- Готвенето за мен е удоволствие! Обожавам да храня любимите си същества – семейство, приятели, котарак. А когато на тях това което съм сготвила им хареса много, за мен е голямо щастие и възнаграждение. Скариди гювеч за 3-4 души. Много вкусно ястие и не отнема време. 1кг. скариди се варят 10 мин. в дълбока тенджера с вода до горе. В тефлонова тава на тих огън се разтопява 2 супени лъжици(100-150грама) масло, прибавят се нарязани(на кръгчета или карета) 5-6 чушки. След това се добавят почистени от корите и нарязани на карета 3-4 домата. Накрая се слагат ситно нарязани или счукани 4-5 скилидки чесън, малко сол, черен пипер. Сварените скариди се почистват(ако използвате замразени не е нужно да ги варите, но пресни винаги са по-вкусни) объркват се с сместа за гювеча и се разпределят в 3 или 4 гювечета. Поръсвате ги с настърган кашкавал и ги слагате във фурната. След като кашкавала се разтопи, а това става за 10-15 мин. макс. са готови за сервиране. Да ви е вкусно!

- - С какво свързваш името Панагюрище?

- С патриотично освободително движение срещу османската империя. Като едно от най-запазените кътчета на българщината и до днес, и с героизма и свободния дух на панагюрци! Кара ме да си спомня думите на достойния да се нарече апостол велик българин – Левски:”...Такава чиста и свята република, в която българи и турци ще живеят свободно, като братя!” .

Портал Турция