 |
| Юксел Чаушев |
Познавам колоритната личност Юксел Чаушев от 1973 г. Роден е в с. Острово, община Завет, и вече 50 години раздава сърцето и таланта си на хората. Защото да обичаш изкуството вътре в себе си, да си се отдал изцяло на него, означава именно това! Още в невръстна възраст малкото момче е твърде любознателно, впечатлява се от всичко около себе си, интересува се от значението на явленията, от приказните сюжети в книжките и най-вече от героите, описани в тях. И по-късно: обрисуваните от даровити писатели образи постепенно се превръщат в негови неотменни спътници, дори в негова същност. Той започва да не може да живее без тях! И дори тогава, когато през ония далечни години газта за осветление не е достигала, той до късно е стоял над книгите, осветени ?само от малкото при-пукващо пламъче на свещта, но не се е
разделял с любимите книжки и героите в тях. А срещите му с живи артисти, гастролирали в Острово, очертават неговия професионален път. Жадното за сценична тръпка дете не отделя поглед от театралната магия, която се случва пред очите му. Като попивателна поглъща всяко едно движение и жест, всяка изречена дума на актьорите. И остава не само съпричастен и очарован, но спечелен завинаги!
По време на гимназиалното си обучение в Първо смесено училище в гр. Разград Юксел още по-активно започва да следва мечтата си - посещава спектакли, включва се в любителски състави и рецитира пред публика любими стихотворения, започва да печели симпатиите на публиката и това го подтиква още по-определено да насочи своите усилия към трудния, но благороден друм на сценичното изкуство. Към това го поощряват както оценките на професионалисти, така и на добронамерени преподаватели в училище, обожатели на художествените му прояви. Момъкът Юксел Чаушев е щастлив, че още преди отбиването на редовната военна служба, през 1958 г., бива приет за студент по актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - София. Успешно завършва института, като дипломната му работа е била в постановка на пиесата "Чудак" от популярния Назъм Хикмет. Твърдо убеден, че работното му място трябва да бъде само и единствено в Разград, той постъпва като млад актьор в този красив град на Лудогорието. Бива приет радушно от творческия колектив, с необходимото уважение, до голяма степен с респект - може би заради яркия му талант, а едновременно с това, че е един от малкото "академици" в този театър. И навярно защото Юксел се е отличавал, освен със способностите си на актьор, с бързото "вклиняване" в тъканта на всеки сценичен образ, както и с невероятния си ентусиазъм и безусловната преданост към професията, бил наричан от колегите си с ласкавото название "Щурче".
Образите на "Щурчето" остават
в съзнанието на публиката
"Щурчето" Юксел Чаушев с много любов и творческо вглъбяване пресъздава редица образи, които за дълго остават в съзнанието на благодарната публика. Работи без остатък, с неимоверно желание и страст, неотклонно отдаден на избраната кауза. Започвайки с образа на Кастрофилакт в пиесата на Иван Вазов "Към пропаст", той изгражда с острото си актьорско чувство много герои на сцената - вълнуващи и запомнящи се, като Емил в "Септемврийска балада" от Тодор Генов, Чорбаджи Славчо в "Майстори" на Рачо Стоянов и много други. Известно време Юксел Чаушев работи и твори в София - в Ансамбъла на строителните войски и Театър "Трудов фронт", но столицата не го привлича и отново се връща в Драматичен театър - Разград. До 1966 г. следват поредица от главни роли, изграждани заедно с режисьорите Петко Сираков, Владимир Поляков, Йордан Черкезов, Стефан Гъдуларов. Работи съвместно и с талантливия художник Асен Попов. Дълго време Юксел Чаушев е първи артист в театъра и започва да печели заслужени награди на театрални прегледи и фестивали. Идва момент, когато той започва да се откроява с интересни идеи, понякога умерено да спори с някои от постановчиците, докато изкристализирва намерението сам да поеме пътя на режисурата. Докато един ден щастието отново го навестява и Чаушев бива изпратен да учи режисура в гр. Баку, Азербайджан, в Университета по култура и изкуство. Връща се оттам зареден с нови идеи. Първата му постановка, като редовен и професионален режисьор, е върху пиесата "Рожденият ден на Тереза", а преддипломната му работа е върху пиесата "Вярност" на Захари Захариев. Следват постановките "Златното покритие" и "Отвъд миражите"от Драгомир Асенов, "Сицилианска защита" от Аурел Баранга, "Дуел" на Мар Байджиев, "Провинциални анекдоти" от Александър Вампилов. Той и до днес си спомня с благоговение за добрите си творчески взаимоотношения с Ангел Геров, Александър Бечев, Тенко Кунев, Тодор Коначки, Петьо Драганчев, Радка Спасова. С много добри впечатления е и от колегите си като зам.-директор на Естрадния състав, а по-късно и като директор на Държавния музикално-драматичен театър "Назъм Хикмет", трупи, в които участват различни етнически прослойки - турски, арменски, ромски, руски и пр. Венелин Пенков
Заман / Портал Турция
