Миро в хомоафера със сина на Балкански !

Поп звездата Миро от разпадналия се дует "Каризма" има нова любоя,научи "Уикенд".

След като почти година ту се събираше,ту се разделяше с колегата си Крум,накрая певецът си е хванал сериозно гадже,твърдят запознати.Новата любов на блондина е по-малкият от двамата синове на цирковата ни легенда Александър Балкански-Николай.

Не случайно преди време Миро стартира участията си из страната точно под купола на главната шатра.

В."Уикенд",25-31 юли 2009 г.,стр.22/Портал Турция-Турците в България

Юксел Кадриев от bTV в гореща гей афера с Ники Дойнов от Nova TV !

Юксел Кадриев от bTV интимен с Ники Дойнов Nova TV!

Вестник "Контра",20-26 юли 2009 г.,стр.16/Портал Турция
Най-ревностно пазената тайна в живота на Юксел Кадриев била връзката му с неговия колега от Нова телевизия Ники Дойнов.

"Той е най-добрият ми приятел,мога да му се доверя за всичко,въпреки че сме конкуренти в работата",доверо наскоро Юксел в свое интервю и така косвено потвърди мълвата,че има вземане-даване на интимния фронт с Дойнов.

Според клюката от половин година двамата били неразделни и дори ходили заедно на екзотична екскурзия до Тайланд.В това време законната половинка на новинаря,Бонка,обикаляла оперните сцени по света и изнасяла рецитали.

"Бонка е наясно с наклоностите на мъжа си,но е вдигнала ръце.Предпочита да живее така,вместо да се развежда.Прави го в името на детето",доверява близък до размирната фамилия.

Неколцина известни меки китки,като Евгени Минчев и Дим Дуков,във времето са разкривали своите хомосексуални авантюри с Кадриев.Минчев дори нарече екранния партньор на Ани Салич "булката-беглец".Юксел запазва ледено мълчание по въпроса и винаги отказва да коментира срамната тема.

Вестник "Контра",20-26 юли 2009 г.,стр.16/Портал Турция

Миро Каризмата с турски си любовник !

Миро Каризмата си хвана за любовник човек на Доган !

• четвъртък, юли 16, 2009, 12:29

Миро Каризмата заформил шеметен романс с регионален депесарски шеф, разкриват добре осведомени.

Певецът е пял в подкрепа на ДПС на концерта в Хасково, а впоследствие се оказало, че той е направил това, заради турския си любовник.

Според информацията, Мирко се запознал с човека на Доган преди около два месеца.

Депесарят е един от лидерите в местното звено на партията и един от най-заможните бизнесмени в южна България.

На този етап името му остава загадка, макар че се спряга определена персона.

На концерта си в Хасково Миро е поздравявал „почитателите” от ДПС на турски език.

http://kliuki.bg/Портал Турция

Дали Миро ще се сети да спази даденото обещание ?

Миро Каризмата излъгал Орхан Мурад !

Орхан Мурад сподели, че Миро от "Каризма" не си е спазил обещанието, дадено по време на реалитито "Пей с мен".

"С Миро бяхме говорили да създадем фонд за подпомагане на слепи деца. Даже и това не е точно казано. Колегите от „Пей с мен” бяха решили, който и да спечели наградата, да ми плати лечението при д-р Мулдашев, но аз като разбрах, казах, че мога да приема тези пари само като вноска за основаване на такъв фонд. Друг е въпросът, че това не стана," сподели фолк легендата.

Преди около 3 месеца кралят на баладите бе в Башкирия, за да се подложи на щателен преглед на очите. Орхан имал две срещи – в началото и в края на петдневното си пребиваване там, със световноизвестния офталмолог професор Мулдашев. Певецът претърпя две малки операции(платени от самия него), а през пролетта му предстои нова, от която се очаква зрението да започне да му се възвръща.

Дали до тогава Миро ще се сети да спази даденото обещание обаче, остава загадка.

http://kliuki.net/Портал Турция

Юксел Кадриев не пропуска да осъди жълтата преса у нас !

Юксел Кадриев разпуска с риболов !

12 Юли, 2009

Снимка: bTV

В интервю за btv.bg новинарят не пропуска да осъди жълтата преса у нас. Казва, че в много случаи създателите и прекрачват законите на републиката.

Водещият на bTV Новините Юксел Кадриев си почива най-добре извън нюзрума чрез здрав сън и риболов. В интервю за btv.bg той призна, че най-близка до понятието “приятел” в медията на Мърдок за него е Ани Салич. Извън условията на офиса новинарят се радва вече десет години на лоялността и подкрепата на Ники Дойнов, конкурента му от Нова телевизия.

За най-голямо постижение в живота си счита дъщеричката си Габриела, която тепърва катери стълбицата на началното училище. Кадриев признава, че няма боен план за професионалното є развитие и би є помогнал да намери своя път, дори той да се окаже свързан с малкия екран. “Ако се случи така, че избере да работи в телевизия, със сигурност сега ще є дам грешен съвет, защото след десет години съм убеден, че телевизията ще изглежда по коренно различен начин и нещата, които ние сега сме научили, може би тогава ще им се струват отживелица.”

Водещият не крие, че лошите новини рефлектират върху него също толкова тежко, колкото и върху съзнанието на средностатистическия зрител. За това няма изграден професионален имунитет. “Има големи трагедии, които няма как да подминеш с лека ръка - една от последните беше например трагедията при Бакаджиците, да не говорим преди време за отвлечените българи, за медиците, за автобуса в Лим, катастрофата в Бяла... Не че можеш да подминеш катастрофа, в която са загинали например младо семейство с детето си...”

монитор/Портал Турция

-

Още:

Юксел Кадриев:„Ето това е готин мъж, пък и си върши свястно работата”!

Булката беглец или Юксел Кадриев !

Шефкет Чападжиев

Плаках, като си видях българския паспорт !

Само в България да си политик е бизнес !

Световната криза е наказанието за алчността, казва Шефкет Чападажиев !

Шефкет Чападжиев се смята за един от най-успелите българи в Америка. Роден е на 24 април 1939 г. в Мадан. Баща му е бил сподвижник на Никола Петков. От 1963 г. живее в САЩ. През 1976 г. регистрира в Чикаго първата си книговезна компания и скоро става собственик на един от най-големите полиграфически комплекси в САЩ. С негови средства в Чикаго бе издигнат паметник на Алеко Константинов. Той изгради и първия Български културен център в града. Женен е, има син и две дъщери. Преди седмици той получи и български паспорт, който гордо показа на премиерата на биографичната му книга, преиздадена от "Сиела".
Чападжиев призна, че се е просълзил когато най-после е получил български паспорт.

фото "Стандарт"

Пепа Витанова
- Г-н Чападжиев, за първи път виждам човек толкова щастлив, че има български международен паспорт. Какво означава за вас този паспорт?

- Дъщерите ми от години много искат да имат български паспорти, особено малката, Сабрина. По-лесно е да ги получат, ако и аз имам такъв. Мислех, че процесът по издаването им ще е лесен, но излезе сложен. Появиха се проблеми с неправилно попълнени документи и пр., но ето че накрая все пак държа в ръцете си моя български паспорт. Много съм щастлив, защото той ми дава възможност да гласувам. На 5 юли за първи път гласувах на български избори! Исках да занеса като подарък паспортите и на дъщерите си, но ще трябва да почакат. Ще ги получат чрез българското консулство в САЩ. Дъщерите ми се считат за българки. Обичат Европа. Тези паспорти ще им дадат възможност да пътуват по-лесно из Стария континент. А аз ще мога по-лесно да им купя имот в България, ако поискат.
- Кои са основните причини, довели до икономическата криза в САЩ?
- Американските работници вземаха много големи заплати. Това накара индустриалците да изнесат производството в страни, където работната ръка е евтина, а търговците да купуват стоките от там, където им е най-изгодно. Каквото и да си купиш от Америка, все е произведено в Китай, Колумбия, Индонезия или Румъния. Наскоро по един от американските телевизионни канали дадоха мъж, който търси работа. До него сложиха манекен, облечен в риза от Бангладеш, костюм от Бразилия, обувки от Италия. Журналистът каза на госта: "Как искаш да намериш работа, като в нашата страна нищо не се прави?" Гостът бил съкратен от автоиндустрията, където изкарвал по 35 долара на час, още толкова вземал като осигуровки, струвал на компанията по 70-80 долара на час. Журналистът го пита: "Не смяташ ли, че предишното ти голямо възнаграждение също е една от причините за днешната криза?"
Американската автоиндустрия стана жертва и на политиката на японските производители на коли, които наводниха пазара ни с евтини автомобили. "Тойота" продава колите си в Япония по-скъпо, отколкото в САЩ. Така се стигна до колапса на "Дженеръл Мотърс", "Форд" и "Крайслер". Спукаха се и балоните с акциите на високотехнологичните компании, с пазара на недвижими имоти.
- Алчността не е ли също сред причините за кризата? Тази страст да смениш куин сайз леглото с кинг сайз и да имаш най-новия модел i-phon?
- Точно така е. Купуваш си къща с два гаража. После искаш пари от банката и вземаш нова с четири гаража - за колата на децата и за още една малка спортна кола. То край няма. За яденето да не говорим. Яде се, после се пръскат хиляди за отслабване. Сега за първи път като че ли започва промяна в консуматорските нагласи. Но и вие имате залитания. Всеки втори в София е с личен шофьор. В Америка и големите шефове шофират сами.
За алчността няма географски граници. Хората навсякъде са еднакви, отношението към закона ги прави различни. В еквадорските острови Галапагос айлънд има една птица тандър, която си набавя храна по любопитен начин. Лети над океана и наблюдава другите видове птици, които са се приспособили в лова на риба. Те се гмуркат под водата и изплуват с улов. И тогава тандърът се свива като стрела и ги блъска. Те изпускат плячката и той я грабва. Могат да се направят много аналогии с привичките в света на хората.
- Какви са впечатленията ви от българските политици ?
- При мен в Чикаго са идвали български политици от всякакви цветове - от Петър Стоянов и Георги Първанов до Бойко Борисов. Всеки от тях поотделно е много симпатичен. Смятам, че повечето хора влизат с добри намерения в българската политика, но като пробват да направят нещо, а то не стане, после друго, и пак не стане, се отчайват. И изведнъж виждат, че им остава една година от мандата, и си казват: "Я дай да оправя поне себе си." Докато повечето от големите политици в САЩ са направили милиони от някакъв частен бизнес и влизат в политиката, за да впишат имената си в историята. Те не мислят как да се облагодетелстват, а какво да направят за държавата. Това е разликата между тук и там.
- Какво мислите за мерките на Обама за овладяване на кризата?
- Аз съм републиканец. Републиканците като цяло са по-консервативни, а това е по-добре за икономиката. Мисля, че икономическата политика на Обама е грешна. Той отделя много средства за реконструкция на пътища и училища, за здравеопазването. Това е социално отговорна политика, но не е инвестиция в реалната икономика. Америка продължава да взема заеми, да печата пари, доларът се обезценява.
- Кое направи велика икономиката на Америка преди години?
- В края на 70-те г. казваха, че ако американската индустрия се пусне на три смени, може да задоволи целия свят с производството си. А вижте днес на какво дередже сме. САЩ започнаха да вървят надолу след атентатите в Ню Йорк. Аз лично от 2001 г. досега съм загубил около 70 на сто от инвестициите си на стоковата и финансовата борса. А борсата като не върви, значи икономиката не е добре.
И все пак САЩ си остава страната, в която се живее най-добре. За мен има два основни показателя за жизнен стандарт: колко бензин и колко храна можеш да си купиш с изкараното за един ден. В Чикаго бензинът е 3 долара галонът, един галон е 4 литра. Най-евтино платеният американски работник взема около 60 долара на ден. С тези пари той може да си купи 20 галона, т.е. 80 литра бензин. А в България един работник, ако изкарва 20 лв. дневно, може да купи 10 литра бензин.
- Как виждате развитието на пазара на имоти?
- Имотът си остава най-сигурната инвестиция. Но няма да бъде повече начин за бързо забогатяване. Строителните предприемачи масово фалират. Много хора в САЩ сега са склонни да загубят капаро от десетки хиляди долари, дадени за строеж на жилища, отколкото да загробят още толкова с погасяване на вноските за довършителните работи на строежите. Банките са задръстени с имоти, които не могат да продадат. Един малък апартамент в предградията на Чикаго се продаваше от банка за 140 хил. долара. Аз направих оферта за 75 хиляди. И вчера ми се обадиха, че са съгласни да ми го продадат на тази сума. А в Пловдив гледах апартамент за 100 хил. евро, който въобще не можеше да се мери с чикагския, но продавачът не отстъпваше и на цент. Не може цените на имотите в София и Пловдив да продължават да са толкова завишени.

Вестник "Стандарт"/Портал Турция

Културна интеграция и междуетническа толерантност !

ПИСАТЕЛЯТ МЮМЮН ТАХИР – ДОКТОР ПО ФИЛОСОФИЯ !

Вчера в СУ „Св. Климент Охридски” се проведе публична защита на дисертацията на Мюмюн Тахир „Културна интеграция и междуетническа толерантност”.

След убедителна аргументация от страна на Мюмюн Тахир, Специализираният научен съвет по философия при ВАК му присъди образователната и научната степен доктор по философия.

Основният акцент на представения дисертационен труд е интензификацията на процеса на културната интеграция на етническите общности в българското общество чрез формиране на интегрираща идентичност в контекста на европейската перспектива на България.

Главната теза се основа на идеята за интегрираща идентичност като европейска формула за интензификацията на процеса на културната интеграция като адекватна публична политика.

Нейното основно ядро се състои от общ набор от ценности, които ни свързват, въпреки различията ни.

Дисертационният труд на Мюмюн Тахир е първото самостоятелно и цялостно изследване върху интензификацията на културната интеграция на етническите общности чрез формиране на интегрираща идентичност.

Разкрити са възможностите на публичните политики в това отношение.

Въведено е за първи път в научно обръщение и дефинирано понятието интегрираща идентичност.

Предлагат се конкретни философски идеи и практически механизми за формиране на интегрираща идентичност и интензификация на процеса на културна интеграция.

„При написването на своя дисертационен труд бях воден от стремежа да се обобщят факторите, предпоставките, в крайна сметка и проблемите пред съжителството на етнокултурните общности в рамките на българската нация.

Той, написан на попрището жизнено в средата, благодарение на което в нея е отразен и жизненият ми опит като учител, журналист, писател, общественик е обърната изцяло към българското общество и би могла да се казва и „Животът ни заедно” – една трудна съвместимост, постигната не спонтанно „от само себе си”, а с помощта на постоянни целенасочени усилия, които можем да определим като културните политики на българското общество в процеса на отварянето му към Европа и света.

Съвместният живот между представителите на различните етноси предполага и усвояването на сравнително новите морални територии, чиято граница е очертана от въпросите как просто да живееш с другите, правейки се, че не ги забелязваш и игнорирайки ги от своите жизнени пространства, а да зачиташ техните традиции, специфичен начин на живот и светоглед, същевременно да не пренебрегваш своите”, каза за в. „Кърджали хабер” доктор Мюмюн Тахир.

http://www.kircaalihaber.com/Портал Турция

За да забогатее, човек трябва да е в услуга на много други хора !

Милионерът започнал като продавач на сапун !

Щастливеца праща Шефкет Чападжиев в САЩ !

Кандидат-космонавтът раздаде автографи в София !

3 Юли, 2009

Людмила Габровска

Какво означава етикетът "59" пред едно печено пиле в Ню Йорк? 59 цента или 59 долара? Днес този въпрос изглежда нелеп, но преди повече от 40 години е първата голяма дилема, пред която застава Шефкет Чападжиев, току-що пристигнал в Америка. Бедното момче, избягало тайно от България, не знае нито дума английски. От няколкото долара, с които е тръгнал, са му останали центове колкото да си купи въпросното пиле. Не знае къде ще спи, с какво ще се занимава и дали въобще ще намери начин да печели хляба си. Но за нищо на света не би се върнал обратно. Няколко години по-късно той вече печели стабилни доходи. А днес има заплата, значително по-висока от тази на американския президент. Кариерата му е зашеметяваща, но в нея няма случайни неща. Той не е от българите, преуспели в чужбина чрез далавери или подозрителни сделки. "Някога, възпитан в условията на комунизма, аз не обичах думата "богатство". Бях убеден, че за да успее, човек трябва непременно да експлоатира тези, които работят за него. Едва по-късно, в Америка, разбрах, че за да забогатее, човек трябва да е в услуга на много други хора", споделя Шефкет в биографичната си книга, написана от Орлин Крумов и представена преди няколко дни в столичната книжарница "Хеликон". Пред в. "Монитор" Чападжиев заяви, че има само един сигурен път към успеха. Той звучи тривиално, но е самата истина: човек трябва да е почтен и да не се опитва да хитрува.

Бизнесмените тип "Андрешко" нямат място

в страната на неограничените възможности. Хората, които ще се опитат по байганьовски да шмекеруват, бързо разбират, че няма начин да надхитрят системата. Затова пък всички останали, които имат способности, неизменно се открояват.

Всъщност кога го обсебва жаждата по непознатите земи? Началото на дългата одисея е поставено в една октомврийска нощ през 1949 г., когато милиционери нахлуват в дома на бъдещия милионер, който тогава е на 10 г. Изселват семейството му в село Боринци и невръстният ученик работи на нивата, за да помага на родителите си. Детството му е скършено завинаги - той не си спомня от него волни игри или безгрижни смехове. Но затова пък е щастлив, че баща му запалва в него искрата на предприемачеството. А когато прочита пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад", вече му е ясно не само с какво иска да се занимава, но и къде. Но как един младеж от репресирано семейство може да се озове отвъд Желязната завеса? Пътят е само един - нелегално преминаване на границата. За рискованата авантюра го подкрепя неговият приятел Хамид Русев,българомохамеданин от Горна Арда. Двамата правят два неуспешни опита да

избягат от зорките очи на граничарите

Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. След няколко месеца се качват на парахода "Олимпик" за Америка. С билети, платени от една католическа църква, той и приятелят му Хамид се озовават в Ню Йорк през 1964 г. Малко по-късно вече са в града на мечтите си - Чикаго. Там Шефкет работи какво ли не - разносвач на олио, работник във фабрика за шмиргели, продавач на сапуни и прахосмукачки по домовете…

"Бяха мъчителни мигове. Проблемът не бе в умората и болките в мускулите, не бе в безкрайния работен ден. Трябваше да преодолеем нещо много по-голямо и по-важно. Трябваше да загърбим самочувствието си, да забравим, че сме учили и сме имали някаква квалификация…" В началото Шефкет работи за долар и 25 цента на час. Спестява максимално и с Хамид харчат не повече от 5 долара на седмица. Но да бъдат вечно зависими от някого, пък макар и да печелят повече, не е тяхната мечта. Затова двамата приятели решават да наемат ресторант. Работят по 16 часа на ден, но не говорят добър английски и не познават тънкостите в този бизнес. Търговският провал е неизбежен, но затова пък спечелват друго - опит и познаване на вкусовете, което по-късно се оказва особено важно. Фортуна му се усмихва едва когато среща жената на живота си - красивата еквадорка Магдалена Буено. След сватбата и раждането на първото им дете се налага да работи двойно повече. Наемат го в склад към голяма търговска верига, в отдела за книжарски материали, който само за месец увеличава оборота си. Повишен е в началник със 160 долара на седмица. Но противно на обичайната логика малко по-късно той се отказва от поста си и предлага на шефовете да го прехвърлят като общ работник в печатницата към фирмата. Иска да усвои професия, която ще му даде независимост и възможност за собствен бизнес. "Тежка работа с малко пари бе най-краткото определение за това, което вършех. Бях толкова зает, че нямах време да си изям сандвича.

Никога не съм бил алчен за пари,

всичко, което правех, бе борба за съществуване." За 10-те години, прекарани в книговезкия бизнес, Чападжиев непрекъснато търси възможности за нещо повече. "Не ставаше дума само за пари - вече бях осигурен, къщата ми бе изплатена, можех да си позволя да водя живота на средния американец, без отговорност, без грижи за утрешния ден. Но това не ми беше достатъчно. Исках да направя нещо повече от средния американец." Затова Шефкет поема огромния риск да напусне сигурната си работа в "Импириъл принтиш" и да основе своя корпорация - Chap's Bindery Corp, специализирана във всички етапи на печатарския процес - словослагателство, печат и книговезство. Купува машини на старо и не отказва нито една поръчка, дори ако се налага да работи денонощно.

Снимки: БОЙКО КИЧУКОВ И ЛИЧЕН АРХИВ

На откриването на българския клуб "Балкан" в Чикаго през 1994 г.

Така през 1978 г. започва истинският му бизнес в Америка, който не след дълго му носи респектиращи печалби - $500 000, а на следващата година - още повече. Но те са плод на неистови усилия: добрите клиенти се печелят в условията на жестока конкуренция и за да е с една крачка пред останалите, Шефкет обикаля всички специализирани изложения. Така, докато другите фирми разберат за новостите, той вече ги е въвел в производството си. "Бизнесът ми започна да се увеличава средно с 30 до 40 на сто всяка година, естествено, и печалбата ми премина в 7-цифрени числа. Всъщност

трудно се прави само първият милион,

нататък е лесно… Аз не съм по-умен от съперниците си, но бях отдаден изцяло, с душа и сърце на бизнеса." Сред клиентите му са гиганти като "Дженеръл мотърс", "Крайслер" и "Форд". Заедно с купуването на нови машини той инвестира в недвижими имоти - фабрики, апартаменти и къщи… Днес моментите на самота и бедност са отдавна зад гърба му. Но за разлика от други милионери той не парадира с благотворителност, за която отделя много средства. Не се фука и с това, че е на път да реализира една от мечтите си - да полети в Космоса. Шефкет е първият българин, който срещу $200 000 си купи билет за 150-минутен полет с компанията на Ричард Брансън "Върджин галактик".

.

Най-важните правила в бизнеса

"Грешката на много начинаещи бизнесмени е, че често се хвърлят в нещо голямо - голяма сделка, голяма фабрика, голям бизнес. Няма такава формула! По-добре е да се започне от нещо малко - от "А" и "Б". Човек трябва първо да научи тънкостите на бизнеса, да докаже, че е способен, и всичко ще дойде от само себе си."

"В големия бизнес има три еднакво важни компонента - отношението към работниците, връзката с клиентите и въвеждането на нови технологии."

монитор

Портал Турция