СЪБИТИЯТА ОТ 1989 Г.

СЪБИТИЯТА ОТ 1989 Г. – ПРАЗНИК ИЛИ ЖИВА РАНА

от diljana

„ Смяната на имената трябва да се превърне в празник
на освобождението на това население от турско робство”
Тодор Живков

Темата, която оставя след себе си следи от недоизказани думи,много въпроси, политическо и гражданско мълчание е Възродителният процес от 1989 година. Дълга и зловеща е хронологията от събитията около него. Тъжните, кървави години остават в пепелта на историята, а днешните очевидци, управляващи или участници в него свиват рамене с поглед в земята. Народ, който не знае истината за своето минало, който не се интересува от него, няма бъдеще- тези силни слова идват днес, за да оповестят факти, статистика и исторически събития, за които много от моите връстници нехаят. Порових се из книги и архиви за „Голямата екскурзия” и истината, колкото и неудобна да е тя- блесна…

Тази година се навършват 20 години от протестите на българските турци срещу насилственото им побългаряване , 20 години от престъплението с човешките права. Нека обърнем поглед към злочестата 1989 година, когато Тодор Живков прави официално изказване за напрежението в определени райони от страната.Той призовава Турция да отвори границите си за тях. По- късно се заема със стратегическата задача да „убеди тези хора че са българи, че не са никакви турци”, но в последствие на множество бунтове и размирици, Живков дава разпореждане за моментално изселване на 300 000 турци. „Започва бежанската трагедия: турците имат часове да разпродадат имуществата си и да се отправят с останалата си покъщнина към родината си. Резултатът: километрични опашки на границата , палаткови лагери, унижение, дори и смърт. Български села обезлюдяват, много бежанци издирват разпръснатите си из Турция семейства, някои от тях умират по време на мъчителни денонощия, прекарани на границата.” – това е извадка от книгата „Като празник. Документални страници за Възродителния процес (1984- 1989)”.
Показтел за тирания и насилие са и запазени архиви, в които са посочени конкретни мерки по осъществяването на тази политика, освен насилствена смяна на имената, включват и серия забрани и ограничения, засягащи общочовешки права. Забранена е употребата на турски език, има ограничение за посещаването на джамии и практикуване на исляма. Сложена е „твърда ръка” дори върху традиционните мюсюлмански погребални ритуали, заменени със „социалистически”. Стриктно се спазва и забраната за носенето на традиционното облекло.

Хронологията със събитията за Възродителния процес е дълга, осеяна с тъмни личностни драми на потърпевши

Днес- 20 години по-късно, изпитваме трудности в прехода към демокрация, но причината за това трябва да бъде в последиците от престъпленията на полувековната комунистическа тирания и преди всичко в погубения духовен живот. Бавен и мъчителен е пътя за преодоляването на „препятствията” по пътя. Нека се започне от признаване на грешки, да се мине през преодоляването на етническите конфликти и се стигне до „ваденето на тефтерите”. Тягостната истина е , че сме „послушни” и мълчаливи свидетели на подобни събития. Вероятно първото, което трябва да направим сега е да потърсим повече обяснения за това как и защо се случи всичко за което разказва и документалният филм “Технология на злото”. Защото именно разпознаването на симптомите и усвояване на практиките може да предотврати човешки трагедии.

http://razkritia.com