Жельо Желев:"Насилствената асимилация беше срам за България !"

„Хюриет”: Насилствената асимилация беше срам за България, според Жельо Желев

16 юни 2009 | 14:43 |

София/Анкара. За процеса на демократизация на България и връщането на имената и правата на българските турци говори днес българският президент д-р Жельо Желев в интервю за вестник „Хюриет”. Според д-р Желев с акта на насилствено отнемане на правата България е загубила доверие и престиж на международната арена и това е било срамно петно върху страната. По думите на бившия български президент след падането на Тодор Живков дошлият на власт Петър Младенов за кратко време е предприел много промени. Бяха променени член 273 от Наказателния кодекс, който забраняваше критикуване на правителството и управляващата партия, и членове 108 и 109 от същия кодекс, които забраняваха създаването на опозиционни организации. С това стана възможно и освобождаването на турците, изпратени в затвора, заради съпротива срещу насилственото преименуване. Той посочва, че на 14 декември 1989 година пред сградата на парламента на голям митинг, иницииран от студенти от СУ „Кл. Охридски”, е поискано премахването на член 1 от конституцията, който постановява, че ръководната роля и функция в държавата е в ръцете на управляващата Българска комунистическа партия. На тези митинги участваха български турци от Лудогорието и Родопите. Според разказа на Желев силата на управляващите отслабва и тогава благоразумните политици от Комунистическата партия и опозиционни политици и българските турци започват да действат заедно. В резултат либералите в БКП извършват вътрешен преврат, защото преценяват, че ако не нададат уши към опозиционните действия, които са започнали, ще паднат от власт. Възстановяват дейността си и партиите, които бяха забранени през 1947 година. За кратко време са направени бързи и значителни стъпки към демократизация и имената на българските турци бяха върнати. На въпрос на вестника как декларацията от 29 декември 1989 година за връщането на имената, която председателят на парламента Станко Тодоров прочита, се отразява върху привържениците на национализма в България, Желев посочва, че това е породило реакция в остра форма от страна на националистите. От всички краища на страната хора с автобуси пристигнаха в София. Градът беше като под обсада. Но в нито един случай българските националисти и турците не се сблъскаха и не бе пролята и капчица кръв. На въпрос как е потушил напрежението след избирането му за президент Желев посочва, че на първо място е подкрепял законодателните текстове за правата на малцинствата, които приема парламентът, което е ядосвало националистите. Но държавата не е въвлечена в гражданска война. След това е създадено Движението за права и свободи под лидерството на Ахмед Доган и то започва да се занимава с този въпрос. На въпрос дали страхът на националистите е бил, че турците ще поискат автономия, след като получат правата си, Желев отговаря, че тази теза е била лансирана от тайните служби за сигурност. Никога турците в България не са искали подобно нещо и това го е заявявал и Ахмед Доган от парламентарната трибуна. На въпрос дали това поведение на ДПС оказва роля за решаването на проблемите с малцинствата Желев отговаря положително. По думите му най-важното е, че те не са прибягнали до насилие и краен национализъм. Политиката на ДПС е била умерена и благоразумна. На въпрос има ли в България училище, в което да се учи само на турски език, бившият президент посочва, че преди 1940-те години в Шумен е имало такова, но сега има само две духовни училища. По думите му обаче това е нормално, защото знаенето на български език за интеграцията на турците в България е много важно. Например в еврейските и арменските училища също учат на официален български език. За идентичността на политическите партии, създадени от турците в България, Желев посочва, че те са български партии с либерална ориентация. По думите на Желев с политиката на асимилация България е загубила доверие и престиж на международната арена, много страни са престанали да имат търговски отношения с нея. Така е даден модел какво не трябва да се прави в защита на правата на човека. На въпрос защо останалите страни в Източния блок и Турция не успяват да решат проблема с малцинствата без проливането на кръв Желев посочва, че ситуацията в Турция е много различна, защото кюрдският въпрос е много объркан. Според някои данни в Турция, Ирак и Иран кюрдите са 30 милиона. Ако това е така, кюрдите са най-големият народ, който няма държава. Според Желев кюрдският въпрос ще стане през този век не въпрос на Турция, а въпрос на целия свят.