Другият разказ за турската съпротива

Другият разказ за турската съпротива: ДС създаде ДПС

01 юни 2009, 18:19

София, България

Когато на 8 или 9 май 1989 година от ДС подбрали Мустафа Юмер и Али Орманлъ, никой от близките им не разбрал, че ги депортират. Качили ги в различни коли, закарали ги на влака и право в Турция. Нямали нито багаж, нито пари. С 20 долара в джоба се озовал във влака за Австрия Хайретин Алиев. От организаторите на съпротивата единствен Сабри Искендер успял да реагира на действията на службите с писмо до Първия: "Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимилаторската си политика спрямо турското малцинство в България. Единственото решение на турския въпрос в България е да седнете около Кръглата маса с ръководителите на Демократичната лига за защита правата на човека в България".

Пратил копие от писмото до в. "Труд". Два дни по-късно дошли и за него с две коли в с. Камено поле, където бил интерниран. По пътя към Капитан Андреево не били груби, държали се учтиво, спомня си Сабри. Спрели да хапнат в ресторант “Гергана” при Хасково, но той - нали бил в гладна стачка, не се включил. На 17 май бил вече в Турция и по "Свободна Европа" чели неговото писмо. Тогава негов приятел му разказал как комшия българин коментирал: "Ей, от турците ни отърваха руснаците, а сега от руснаците ще ни отърват турците".
След тях екстрадирали по бързата процедура и останалите активисти на лигата. А след два месеца се проточили колоните на “Голямата екскурзия”...

Някои от изселниците не са стъпвали в България вече две десетилетия. Животът им тръгнал по нов начин отвъд Босфора и Белене, затворите, тайните сбирки и ежедневната телефонна връзка със западните радиостанции минали в графа спомени. Студенти по социология от Софийския университет ги поканиха тези дни да разкажат как са се развивали събитията, предшестващи рухването на тоталитарния режим, на среща под многозначителен наслов: "Срещу политическия монопол върху историята. Другият разказ за майските съпротиви - 20 години по-късно".

Известно е, че за Доган и другите първенци на ДПС все едно не са съществували нелегалните организации, създадени след смяната на имената през 1984-85 г. Те негласно отричат дейността на Демократичната лига, подготвила щафетните гладни стачки и демонстрации с цел да привлече вниманието на Европейската конференция за правата на човека в Париж в края на май 1989 г.
Само Мустафа Юмер от основателите на лигата се върнал в България след смяната на режима и преди няколко години дори беше във властта като председател на общинския съвет в Крумовград от квотата на ДПС. Но отношенията му с Ахмед Доган са хладни. А за живеещите оттатък границата Сокола и цялото му обкръжение са си креатура на Държавна сигурност. Още когато се засичали по затворите знаели, че той е склонен да си сътрудничи с комунистите. Карал съкилийниците си да носят табелки с новите си, български имена. Веднъж в Старозагорския затвор се включил за малко в една гладна стачка, но един от старшините отишъл при него и му казал: “Абе ти що им уйдисваш на тия, ти си учен човек”. И той се отказал.

“Доган е от хората, които търсят на хляба мекото и на работата лекото”,

спомня си Сабри Искендер. Той самият попаднал за първи път в ареста още 27-годишен. Наклеветили го, че е приказвал срещу властта и отнесъл доста бой в сливенското следствие, на два пъти дори го бесили на ужким с маркуч, за да го сплашат. После през 1985 година пак имало изтезания, още по-садистични, и без присъда се озовал в Белене. Там имало над 500 човека от цялата страна, включително и българи. Понеже вече били по-организирани и направили няколко гладни стачки, след година започнали да ги пускат, като ги пръснали в различни села из целия Врачански окръг. Така се озовал в Камено поле. Отначало местните го гледали накриво, мислели, че е престъпник. А и пропагандата била такава – “турците преврат ще направят, република ще направят, глупости разни”, спомня си Сабри и добавя – “не сме имали никога такова намерение, само сме работили цял живот, нищо друго”. Постепенно се опознали и отношенията им били много човешки. “Българите са хора като нас”, разсъждава Сабри – “има и добри, има и лоши. Тези в Камено поле бяха добри хора, много добри”.
При повторното му интерниране в селото след две години затвор заради неуспешен опит да премине границата хората го посрещнали като свой. В убежденията си били по-скоро антикомунисти – не били с властта, преценява ги той. “И комунисти имаше, но Врачански окръг е бунтовен, Горуня е от там, хората са будни”.

75-годишни баби дежурели край транзисторите да слушат “Свободна Европа” и Би Би Си

“Всичко знаят, много отворени бяха. Носеха ми яйца и викат – ей, благодарение на теб пак за нашето село казаха по радиото”. Помолили го да кара комбайна на селото, защото били все възрастни хора и нямало кой да върши тази работа.
В този период вече се оформяла организацията. Основали лигата на 13 ноември 1988 година и от самото начало държали да се знае, че всички действия трябва да са легални и че външният свят трябва да знае за тях. Така нямало да има опасност да изопачат целите им и да настройват населението с "Вижте ги турците какво правят". Затова изпратили програмата на Тодор Живков, на председателя на Народното събрание и на главния прокурор, на "Работническо дело”, "Отечествен фронт” и "Земеделско знаме", пуснали копие от документа и в резиденцията на английския посланик в София. За всеки случай преписвали програмата нощем, когато властите нямали право да влизат в дома да ги претърсват. “А на сутринта винаги по една програма слагах в буркан, затварях го и го заравях в градината, за да има откъде да правим копия, ако от ДС приберат всичко”, обяснява конспираторът. И чете два члена от програмния документ, в които нищо не подсказва защо е била цялата криеница:
Чл. 23 Осигуряване на толерантно отношение на държавата към националните малцинства и религиозните общности с цел възвръщане на доверието помежду им.
Чл. 24 Премахване на страха и отчуждението от държавата, както и разединението между националните малцинства и основното българско население.

Намерението им всъщност било да направят легална организация, за да се борят с легални средства за правата, записани в конституцията. Но не се получавало, защото хората се страхували. Питали го: “Теб защо не те е страх?”, изглеждал им съмнителен по тази причина. Но постепенно събирали кураж и започнали да идват с молби да се запишат в лигата турци от цялата страна. От ДС се усетили и започнали да ги връщат от края на селото. Но организацията вече се била разраснала, оформили се структури по окръзите. "Като пренасяхме документите нощем, в едната ръка винаги имах запалка - да изгоря всичко, ако ни спрат за проверка", спомня си Али Орманлъ.
Лидерите всеки ден говорели по западните радиостанции, съобщавали кои са отговорниците по места, обяснявали как да се организират протестите, как да им се дава гласност. Дублирали ръководството и след екстрадицията нещата веднага били поети от Хюсеин Нух.

В същото време хора като Ибрахим Татарлъ и Юнал Лютфи от т.нар. турска интелигенция осигуряваха комфорт на властите, смятат тези, които са прекарали живота си по затворите. “Участваха заедно с тях в смяната на имената” - сочи Ибрахим Рунтов, един от активистите на Мюсюлманския стачен комитет. “Тогава печелеха, защото бяха с комунистическата върхушка, сега са минали от другата страна и пак печелят”.

Ако утре дойдат китайците на власт – те китайци ще станат, за да не загубят кокала,

убеден е Рунтов. Той самият е работил поне на сто места за по един месец, дълго време е бил и без работа. "И при нас стана като при вас, българите. Първите паднаха в кърви, вторите станаха първи", обяснява ситуацията Ибрахим. От публиката го питат защо е тогава тази масова подкрепа от изселниците към ДПС, като ги знаят какви са. Отговорът е: “Страхуват се хората. Нито една партия не дава гаранция, че събитията няма да се повторят”. Не че от ДПС са направили нещо за тях - "но така е, като за нещастие сложихме този нещастник начело на организацията".
"20 години живея в Турция - една дума не съм чул срещу България. И това не е от носталгия, а е вътре в сърцата", твърди Ибрахим Рунтов. 90 на сто от приятелите му са българи, идва често в България, защото е спортен мениджър и урежда трансфери на български футболисти. Сега е довел и баща си Рамадан Рунтов, един от доайените на съпротивата, влязъл в затвора още при първата вълна за преименуване през 1973 година. Бай Рамадан разказва как, като се изселили на времето след събитията в родното им село Корница, къщите им в казанлъшкото Долно Изворово били в същия комшийски ред, като в планината. Това се повторило и след 1989 година, когато около 150 семейства заминали за Турция и се заселили в Караач, в района на Измир.
Ние простихме на мъчителите си, защо те не искат да простят? Този въпрос се повтаря в няколко изказвания. Според Ибрахим Рунтов нещата имат по-дълбок корен и за подновяващите се вълни на напрежение и национализъм допринасят и тези, които в момента ръководят ДПС, защото “всички са бивши ченгета и са работили в структурите на МВР”. Няма да е изненада, разсъждава той, ако се окаже, че Доган и Първанов са създали "Атака", за да има с какво да плашат турците и да ги държат под строй.
Лилия Тодорова, БЛИЦ