Младоженците Ахмед Доган и Айсехел Руфи
Доган е с циганска кръв, има 4 незаконни деца от две българки и две туркини.
Емин Хамди /Емин Хамдиев Салиев/ е роден на 4 април 1943 г. в исперихското село Лъвино. Завършил е “Далекосъобщителна техника” в някогашния Институт по съобщенията и инженерство в МЕИ – Варна. Дълги години е работил като техник в централната поща на морската столица, поддържал е и телефонните централи на различни предприятия...По време на “възродителния процес” категорично отказва да си смени името, заради което е въдворен в Белене. Няколко месеца го бият, държат го в тъмна килия при минус 18 градуса. Въпреки това Хамди не приема името Емил, което искат да му наложат. Интернират го в Белоградчик, в села във Видинско, после известно време отново е зад решетките – във Врачанския затвор. През май 1989 г. ДС иска да го изсели в Австрия. Румяна Узунова се свързва с него и редовно пуска изявленията и петициите му по радио “Свободна Европа” заедно с тези на други негови сънародници и български дисиденти.
През лятото на 1989-а отново му скалъпват процес и го осъждат на половин година престой зад решетките заедно с варненската правозащитничка Марлене Ливиу. В края на същата година двамата основават ДПС-Варна, като Емин Хамди е първият му координатор за този регион.
През годините обаче отношенията му с Ахмед Доган се влошават – особено след като Емин обявява публично, че Сокола имал циганска кръв и баща му се отказал от него и майка му. Хамди е категорично против сватбата на дъщерята на сестра си – 19-годишната тогава Айсехел Руфи, за 39-годишния Доган и дори го заплашва с физическа разправа.
Преди няколко месеца вуйчото на първата официална половинка на Ахмед Доган основа Турска демократична партия, която си партнира с Националното турско обединително движение, в което ключови фигури са казанлъчанинът Мендерес Кунгюн и бизнесменът Бедри Шафик.
Миналата седмица трагедия почерни родата на Хамди. Неговият първи братовчед, който през 2008 г. губи сина си при катастрофа и малко след това получава инсулт, се нагълтва с отрова за мишки. Случаят бе отразен в медиите, но не бе съобщено, че самоубиецът е близък роднина на Айсехел Руфи. След като научава за инцидента, братът на Емин, без дотогава да е боледувал от нищо, получава внезапно спукване на аортата и издъхва на място.
Лошата новина влошава състоянието на неговия отровен роднина, който в този момент лежи в разградската болница и лекарите дават шанс, че ще оцелее, и мъжът умира. Двамата са погребани в един и същи ден.
................................
- Г-н Хамди, преди време заявихте, че Ахмед Доган имал циганска кръв, лидерът на ДПС се обиди и заведе срещу вас дело за клевета. Приключи ли то или ви предстои да намерите и представите пред съда още доказателства в подкрепа на твърдението си?
- Още 1990-1991 г. се зарових в корена му, за да разбера какъв е този човек. И установих, че е извънбрачно роден. Доган не знаеше, че има цигански корен. Не знаеше, че има брат, който също се казва Ахмед, сега Иван. През август миналата година бях при него. През 1991 г. разкрих, че е заченат от циганин. Майка му била, така, развратна малко. С трима братя цигани си е имала вземане-даване. Заченат е от най-възрастния, който е бил дервиш. Жена му е знаела, че Ахмед е негов син и дори го е кърмила.
Още през 1992 г. ходих при дервиша и той каза: „От мене е”. През това време истинската му майка е имала за съпруг Исмаил Ахмед Исмаилов /Яхия/ по акт за раждане, който е татарин по произход. Двамата нямат развод, но Ахмед не е негово дете, а на дервиша. През това време една българка, съседка на Демрие, майката на Доган, казва на Исмаил: „Чоджум, твоята шета с цигани!”
И наистина, Исмаил напуска село Пчеларово, но баща му, както и бащата на Демрие, които са ходжи, му казват: „Това е уйдурма – измислени работи, не вярвай, прибери се…” И той се съгласява и се прибира. Но българката, която е говорела много добре турски, му казва: „Лошо направи, това дете ще се роди черно циганче”.
След като Исмаил разбира цялата истина, се отделя от Демрие и започва да пие.
Когато Доган разбра това, още през 1995 г. отиде при брат си и се запозна с него. Сега в Добрич Иван има заведение. Ходих при него, правихме интервю. „Аз съм, вика, ром, но Ахмед се турчее…” Човекът има модерна 6-етажна сграда на главния булевард в Добрич, има втора и трета къща на 2 етажа, майка му си има отделна къща, сестра му…
- Жив ли е още Исмаил, какво се случва с него, след като се развежда с майката на Доган?
- Пропива се и, разбира се, пропада. Макар че не беше възрастен – да е бил 50 и няколко годишен през 1991-ва, но вече беше в старчески дом в Рилци. Отидохме и го питаме: „Бате, Ахмед от тебе ли?” – „О, не, вика, аз не го познавам” – „Ама се води на тебе?” – „Отрекъл съм се от него в съда”. С мен беше тогавашният депутат Адем Кенан.
- След като вече знаехте родословието на Сокола, защо се съгласихте да се ожени за вашата племенница Айсехел?
- През 1993 г. Айсехел, тогава Руфи, завърши Френската гимназия във Варна. Беше отличничка. Тя е дъщеря на сестра ми, баща й беше тролейбусен шофьор, но сега е прекарал удар, въпреки че е около 55-56-годишен. Та обажда ми се Айсехел на 18 май, помня датата, значи е било на абитуриентския й бал, и ми казва: „Вуйчо, искам да ми помогнеш да уча в Турция”. Викам й: „Вземи си дипломата и ела при мене”. Но тя избързала и отишла при Касим Дал, който след мен стана окръжен координатор на ДПС. Казала му, че е пълна отличничка и иска да й помогнат да отиде да учи в Турция. А той й казал: „Ами той, лидерът, е тука…”
Доган се случил по същото време там. И като я видял една такава светла, още същата вечер я поканил на „Мис Албена”. Към 2 часа през нощта ми звъни от “Албена” първият секретар на ДПС Янал Бекир.
„Абе, ефенди, при Доган има едно момиче, много фино, много хубаво,
но не дадоха да си паркирам колата до неговата…” Не дали, за да не се забележи с кого е Доган. Викам: „Слушай, ти ме събуждаш през нощта, ама ще разберем”.
Но те веднага са се споразумели и след някой и друг ден баща ми от село Лъвино, Исперихско, звъни: „Абе, чоджум, този циганин – а той вече знаеше, че Доган е циганин, дойде да иска ръката на Айсехел. Ама тя, вика, нали влезе в университета, нали е пълна отличничка. Хем щял да я има за жена, хем щяла да учи…” - „А-а-а, викам му, ти защо не ми се обади преди това?” – „Мислех, че ти знаеш…” – „Нищо не знам. Една вечер звъняха от “Албена” и ми казаха, но не знаеха, че е нашето момиче”. Тя тогава беше на 19, а Ахмед – на 39.
Баща ми казва: „Скоро в Исперих ще правят голяма сватба, а бракосъчетанието ще бъде във Варна”. – „Слушай, викам, ти каза ли на сестрата, че не знам за тоя случай и че не са ме уведомили?” – „И тя каза, че не знаела”. Криели са от мене. Защото аз вдигнах телефона: „Абе, мамка му на този… Един циганин, викам, зет на Емин Хамди не може да бъде! И ако този циганин не я освободи, аз ще го разстрелвам!” Имах пищов тогава. Качваме се четирима в колата – единият беше Адем Кенан, другите двама вече не са живи, и отиваме на голямата сватба на стадиона в Исперих. 10-15 000 души се бяха събрали. Охраната не ме спира, нали съм вуйчо, пък съм и „баща” на ДПС. Като влязох на стадиона, сестрата тръгна срещу мен и аз викам:
„Тоя циганин къде е, бе? Ще го разстрелвам!”
Веднага са го предупредили и понеже аз влязох от главния вход, са го извели от другата страна. Наистина бях с намерение да се разправя с него. Сестрата вика: „Недей казва, че е циганин…” – „Що бе, аз съм проучил всичко”. Не искаше да знаят хората. „Къде отиде?”, питам. – „В ресторант „Ливни” ще има гощавка”.
Пристигам, ама вътре няма никой. Само собственикът, едно младо момче, вика: „Абе, те дойдоха, но само преминаха оттука”. Може и да ги е скрил. А сестрата казва: „Във Варна ще има бракосъчетание…” Охо, така ли, връщаме се обратно.
Прибрах си пищова, но взех една бойна гилза, за да ги плаша.
„Ей туй, викам, ще мине през главата ти!” Но преди това 5 човека с кола начело с шефа на Варненската ДС идват на входа на ритуалната зала. Аз стоя и дебна, но съм малко встрани. „Хамди, вика ми шефът, какво чакаш?” – „Зет си чакам…” – „Да не направиш някоя беля?” – „Тоя път, викам, ще му се размине, но следващия ще го разстрелям!
Ето, това е заплашителна гилза, бойна е”. – „Ще ми я дадеш ли?” – „Слушай, викам, ако ме арестуваш, ще я вземеш, но иначе няма да ти я дам”. В крайна сметка разбраха, че няма да го разстрелвам сега. По едно време идват Евгени Матинчев, кумът, и Айсехел с булчинска рокля, ама сълзите й текат. Плаче момичето. А през това време охраната вече е предупредена, че Емин Хамди е готов за стрелба и затова не мога да говоря с нея.
250 ченгета имаше, за една нощ са им ушили костюмите,
около мен само бяха 60. Само да мръдна, ще ме парализират. Но няма такова нещо, да не съм луд. Само заплаха беше. След това идва Доган с кумицата. Но бяха далеч от мен, на 50 метра от входа. Не бях поканен на гощавката в Грандхотела, защото са ме подслушали по телефона.
Още същата вечер, когато нощували в гранда, Доган изпил литър уиски и започнал да се опитва да се пише за мъж. Напердашил я. Но аз предупредих чрез пресата, че той е циганин и ще го ликвидирам. Както и сега е предупреден. Той има 36 човека охрана в момента.
След 2 месеца и половина Айсехел забременява, но абортира в Правителствена болница, това не е тайна, може да се провери. Затова, че е абортирала, а и заплаха имало от моя страна, той завежда дело срещу мен през 1995 г. И 5 години води дела за това, че съм накърнил достойнството на един лидер на партия, на шеф на парламентарна група с клеветите си. Само че като стана въпрос за ексхумация на трупа на истинския му баща и ДНК-проба, ми се помолиха да не се стига дотам. През това време Айсехел вече се разведе с него в Костинброд.
Миналата година един полковник от Военноморските сили ми казва: „Хамди, ти знаеш ли, че
Айсехел на 8 декември 1993 г. е пребита от Доган, съблечена е чисто гола, увита е в одеяло и е изхвърлена?”
- А родителите на Айсехел знаели ли са за тези неща?
- От мен ги научиха. Разбира се, искаха при свършен факт да ги потулят, но аз бях твърд и непоколебим, така че нямаше друг избор и трябваше да се разведат.
Освен това разбрах, че преди сватбата Доган е имал 4 незаконни жени, от които 2 са туркини и 2 – българки.
Таня Желязкова е майка на сина му Демир, втората е от Плевен, и тя ражда, но той не приема детето, Третата, от село Чернолик, Силистренско, му е била секретарка и същевременно племенница на Осман Октай.
Другата е от Кърджалийско, роднина е на депутата от ДПС Ахмед Хюсеин, тя също ражда.
Така че до женитбата си с Айсехел Доган вече има 4 деца.
- С какво се занимава сега вашата племенница, има ли си семейство, деца?
- Три години бе говорителка на БСП във Варна, сега е директор на дирекция „Информация” в Министерството на икономиката и енергетиката. Омъжена е, мъжът й е разпространител на списание „Фаворит”, имат апартамент в София, построиха и 3-етажна вила до моята във Варна. Имат си и 6-годишно момченце, Атила.
- Познавате ли някои от бизнесмените, които наливат пари в ДПС?
- Да, собственика на хотел „Принцес”. Там ядохме и спахме, когато беше още първата конференция на ДПС – на 26 март 1990 г. Той е кюрд, избягал е от Турция поради връзките си с ПКК /Комунистическата партия на кюрдите/. Има още няколко хотела.
- Заявихте в пресата, че ДПС контролирало каналите за дрога от Афганистан. Това е много сериозно обвинение. Имате ли доказателства?
- Имам. Но ги потулват. Ето, сега двама общински съветници от ДПС във Варна са в затвора за разпространение на дрога. Циганите също се занимават с това, те са мулетата.
Но главните мулета са турци – наши, млади момчета.
Включително и контактите на моя син са неясни. Има 4000 човека тук като него, които са искали да избегнат военната служба в Турция. Те са с двойно гражданство, отиват, връщат се и пренасят дрогата.
- Г-н Хамди, с какво се препитавате сега? Вие сте един от създателите на ДПС, но за разлика от лидера му, който е милионер, не се радвате на висок жизнен стандарт.
- Да уточня – Доган е милиардер.
Ако бях плътно до него, ако бях си мълчал, щях да бъда един от милионерите.
Но мен не могат да ме купят. Не съм алчен. Опитвам се да живея, дори най-оскъдно.
- Чух, че сте останал без покрив във Варна…
- Имам къща на село, но не ми се прибира. Притеснително ми е, под 50-годишните не ги познавам. А пък и вече 40 години живея във Варна. Иначе имам 70 декара ниви, обмислям да се занимавам със земеделие. Взех едно място край Аладжа манастир – преди това беше пустеещо парче земя, но аз го превърнах в цветуща градина. Всички цъкат с език: „Как може, тука беше гора…!” Ами така, може.
- Самоубил ли се е според вас Ахмед Емин?
- Вече съм заявил, че за никого не е тайна, че той е убит. Обвинявам лично г-н Сертов. Той е имал пряк контакт с Емин, знаел е всичките спатии на Доган, но въпреки това ги е предал, разбира се – човешко е, на заместника си – Иван Драшков. А пък Драшков е подставено лице на Доган.
- По каква линия Сертов е имал контакт с Ахмед Емин? Да не би секретарят на Доган да е бил информатор на ДАНС?
- Не, просто са били лични приятели. Емин споделя за проверката на имотното състояние на Доган със Сертов, той – с Драшков, и го ликвидират. Ликвидират го вън – с един изстрел. Но го пренасят вътре. Всички знаят, че в сараите и телефон не може да влезе, камо ли оръжие. Всичко се проверява, шестима пазят на портала. Доган има 36 пазачи. Как се изхранват толкова хора с по 1000 лева заплата? Не знам какъв е Доган за вас, българите. Може да е полезен,
но за нас, турците, е предател.
Ето, за първи път ще кажа това нещо. Ние не се страхуваме от българите, а от тези предатели, които за изгода могат и да се надупят.
Имам информация, че човек е взел 100 000 евро за ликвидирането на Доган. Поръчката е трябвало да се изпълни до 29 март – неговия рожден ден. Но може да са го отложили за преди изборите, така че трябва нещо да очакваме.
Доган е на мушка отдавна.
Смятам, че ако някой е взел 100 000 евро, няма как да се отърве.
- Имате ли представа къде е в момента втората съпруга на Ахмед Доган – плевенчанката Ширин Карнобатлъ? Пусна се слух, че работела на смени във фабриката на „Нестле” в София.
- Плевенската организация на ДПС, чийто председател е вуйчото на Ширин, създава връзката между тях. Тя е хубава жена, въпреки че по народност е циганка. В Плевен почти няма чистокръвни турци. Сега Ширин си е в Плевен. Тя е артистка и може би работи в театъра.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар
portalturkey@gmail.com