Миро записва с Таркан !Според непотвърдена информация Таркан щял да дойде в София в разгара на лятото- през м. август и тогава щял за първи път да запее в дует с родната звезда.
Клюката гласи, че не става въпрос само за едно общо парче, а за поредица от такива, като се очаква появата им на музикалния пазар да взриви всички класации.
Шефкет Чападжиев дълго време раздаваше автографи в столичната книжарница "Х......".
"Искам да ви кажа една новина.
Вече не съм най-богатият българин в Америка".
С тези думи Шефкет Чападжиев посрещна десетките гости, дошли за премиерата на биографичната му книга в четвъртък вечерта.
Емигрантът дълго време даваше автографи в книжарница "Х......" в столичния хотел "Б......." и впечатли приятно с пълната липса на снобизъм и охрана - запазени марки за родните тузари.
Всъщност за повечето хора понятието "честен бизнесмен" звучи толкова невероятно, колкото, например "любезен контрольор в градския транспорт".
След 46 години в Америка обаче Чападжиев е живото доказателство, че можеш да успееш дори ако си почтен и плащаш редовно данъците си.
"В САЩ системата е направена така, че може да се издигнеш, без да се налага да крадеш, стига да имаш способности - сподели той пред "Монитор".
- В началото си мислех, че успелите хора винаги експлоатират работниците си, но се убедих, че не е така."
Шефкет допълни, че най-важните качества за успех са точността и откровеността.
"Трябва да си честен с всички свои служители и най-вече - да си плащаш редовно данъците, защото глобите в САЩ са много високи."
Какви са перипетиите към триумфа, които преживява като бедно момче от Мадан, избягало нелегално през 1963-а и пристигнало в Чикаго, разкрива биографията "Чападжиев" (ИК "С....") от Орлин Крумов, която от днес е на книжния пазар.
Вестник "Монитор"
Фери дава нежна целувка по нослето на Евгени Минчев !
Изнервено поведение и размъкнат стил на обличане демонстрира фахрадин Фахрадинов в понеделник следобед.Актьорът от "Забранена любов" беше забелязан в мола на бул. "Стамболийски",където крачеше с досада пред витрината на един от магазините на първия етаж.
Фахрадин веднага привлече вниманието със занемарения си външен вид-развлечен анцуг в тъмно зелено и черно,и износени маратонки от минали летен сезон.Облеклото на Фери,както го наричат приятелите му,беше гарнирано и с нацупена физиономия,изразяваща неописуема досада и раздразнение.
След около 15 минути чакане към актьора се присъедини приятеля му и след като си размениха няколко целувки,двамата се хванаха за ръце и потеглиха към супермаркет."Уикенд" научи,че от няколко месеца Фери си има нов приятел,които също като него учи в НАТФИЗ.
Шефкет Чападжиев: Вашите бизнесмени си броят милионите, в САЩ си говорим за стотинкитеШефкет Чападжиев бе сред първите хора, които срещнах, когато се приземих в Чикаго и който веднага ме попита, гледайки ме право в очите - “Има ли къде да спиш?” Моите стари познати при такива срещи на аеропорта обикновено ме питаха: “Носиш ли троянска сливова?” А срещата с него беше случайна. Нито аз го знаех кой е, нито той знаеше кой съм.
Години след това, когато вече се знаем, започваме разговора ни с нещо малко далечко от нас, но по неведоми пътища внезапно станало близко... Говорим за хора с разбити духовни и морални устои. Срутени от наркотици и алкохолизъм, поставени в инвалидна количка от болести и нещастия. Декласирани от обществото заради характера си или престъпления.
Говорим за тези от тях, които събират сили и стигат спасителен бряг. И за другите - които потъват. Говорим по-точно за книгата, която Сабрина току-що е издала в Ню Йорк.
Сабрина е по-малката му дъщеря. По страниците е изписала съдби на наши съвременници - млади и вече не млади художници, музиканти, дизайнери, работещи, неработещи, клошари...
Като автор Сабрина търси опорните точки, които са помогнали на спасените. Описва ги внимателно и ярко, срещала се е с мнозина от тези, за които пише. Не е само интересно да го прочетеш, може и да помогне някому. За мен това ми дава много информация: Сабрина се е срасла със семейния корен и върви по пътя на баща си.
Чап явно се гордее с хубавата и приета като топъл хляб от издателите книга на Сабрина, но се въздържа от похвали.
- Бях в България, когато е издала книгата си. Лев не ми е поискала докато тичаше да я пише. Даже съвсем бегло ми каза по едно време, че прави нещо такова.
София, голямата дъщеря, е завършила Театрална академия в Ню Йорк, имала е специализация в театър “Юджин О’Нийл”, преподавала е две години в Германия, после в Кънектикът, в момента изнасяше лекции в Канада, след което щеше да слезе на юг - в Калифорния...
В семейството беше останал само Семи Чападжиев, най-младият от децата.
За минутки край нас се мярна госпожа Чападжиева, но разговорът с нея премина с променлив успех. Не са я научили да говори български. Все пак почти светкавичната ми раздяла с тази великолепна южноамериканка бе придружена с едно звучно и много приятелско, италиaнско “Чао”!
Страничка от Чапологията
За Чап е писано много и човек обикновено се стряска като прочете, че той е някакъв митичен архимилионер, който притежавал най-голямата полиграфична база в Северна Америка, /където се издава половината от световната печатна продукция/, че ще бъде първият ни сънародник - космически пътешественик и още много други неща. Затова и почнах да ви занимавам с другата страна на медала. Колко може да бъде близък до тебе като човек и как простичко може да се срещнете и говорите. Като ни видя с него приятелят ми Илия, който вчера се върна от България, се удари по челото и рече:
- Човече, ти знаеш ли, че за разговор с такъв човек в България две дузини бодигардове блокират заведението и околните улици...
- Е, да де, ама той не е “такъв” - беше първото, което ми дойде в главата.
Все пак най-често го свързват с парите. И в едно всички писания са единни - че е стъпил в Америка с точно 75 цента в джоба. Което показва могъществото на Интернет, откъдето се взима тази цифра. По нататък преброяването на Чаповите пари е свободна територия. Всеки пише, че има толкова, докъдето му стигне авторското вдъхновение.
Единствената, обаче, доказана истина за неговите пари е тази, че са пари, спечелени по абсолютно честен начин. От производство на книги и списания, където Чап е плащал много добри заплати на своите работници.
Защо на човек му трябва чисто име
Въобще не е вярно, че Шефкет Чападжиев е стъпил в Новия свят само с тия легендарни 75 цента. Той донася със себе си богатството на един морал, който е много характерен за мнозинството родопчани. Дори враждебния към него режим, когото оставя зад гърба си, не може да опетни и в тайните досиета на секретните си служби, където го разследват за “предетелство и измяна”, името му на добър и честен и човек.
“Когато си тръгнах от България - разказва Чападжиев в книгата, написана за него от българския, по-късно дошъл да живее и работи в Чикаго журналист Орлин Крумов, - бях младо момче и големият морален въпрос пред мен беше: дали моите приятели и съседи от Мадан няма да си помислят, че съм пренесъл през границата нещо чуждо, че съм взел нещо общо. Много държах името ми да остане чисто.
Защо ти трябва чисто име? - питаха ме приятели. - Та ти никога повече няма да се върнеш в България!
Дори да не се върна, отговарях аз, името ми трябва да е чисто. Където и да съм, аз оставам част от България! По мен чуждите хора ще съдят каква е страната ни, морални ли са хората й…
Скромното ми мнение е, че като опазих името си добро, аз опазих името на България.
Втората ми Родина - Съединените Американски Щати, ме научи да не деля хората на “правилни” и “неправилни”, когато помагам, колкото мога. Всички хора са равни пред бедите. Независимо дали са християни или мюсюлмани, с леви или десни убеждения. И аз ще продължавам да го правя.”
Шефкет Чападжиев е толкова беден на превземки и голословие, че ти прилича на пришелец - от друго време, от други места…
Преди години нашият съгражданин от Чикаго получи Голямата Награда на Мисията за България на Международната организация по миграция, присъждана за особени лични заслуги, за съхраняване на народните традиции и дългогодишна благотворителна дейност. Стана център на медийно внимание. Културният, икономически и политически елит, начело с президента, дойдоха да изразят своята почит. И тогава и после, както винаги, си остана земен, точно какъвто си е бил винаги. Все си мисля, че той е сред най-трезвите и най-здраво стъпили на земята българи, постигнали много в бизнеса и запазили човешката си същност и достойнства.
През последните 28 години е бил 28 пъти в България. Не говори, но преживява дълбоко неправдите и немотията, които среща там. Известен е със своята благотворителност и мнозина го чакат с нетърпение - започвайки от родния Мадан, преминавайки през София, та чак до Чикаго. Зная, че е помогнал през годините на болницата в Смолян, на дом за стари хора в с. Фетово, на Работническата болница в Мадан, на църкви и джамии, включително и на българските православни храмове в Чикаго, правил е традиционните за Родопите чешми. Остават неказани много други случаи, в които подадената от него ръка е укрепвала или буквално изправяла на крака. Поне в Чикаго мнозина българи, културни, образователни и други наши сдружения са му благодарних за това.
От него искат помощ за какво ли не - за лекарства и венчални пръстени, за керемиди, при болест и нещастие, за спешни и неотложни плащания. На един даден долар се трупат още две молби за още… В тази надпревара за помощи най-често не участвуват най-нуждаещите се. Страдат хора от липса на пари за цяр, загиват таланти защото обществото няма пари за книгите и картините им, за изобретенията им - душата на тези хора не е пригодена да си намери помощ… Той знае това и го каза в своето слово при получаване на наградата:
“А вие, приятели, гответе нови награди за миграцията… Защото, за съжаление, човечеството е в 21 век, но хората продължават да минават границите с една торба багаж и с тонове несигурност и страх. Ще ни трябват много, много хора, които да помогнат на изпадналите в беда.”
Един българин в страната на милионерите
Винаги го питат как той, момчето от Родопите, дошло в чуждоезична среда, се е изкачило от най-ниското стъпало до висините на капитала. Но такива са били и много от познатите на света американски милионери. Повечето от легендарните личности на Америка започват своя финансов маратон от най-ниската стълбица на обществото. Само че практичният им ум, енергия и работоспособност, умението да не разпиляват силите си в различни посоки, им дава преимущество пред хората, които по-често се заглеждат в картите или телевизора, в менюто на ресторанта и в приятните компании…
В наше време над 4 000 000 американски семейства се считат за милионери. Ако едно семейство се състои средно от четирма това значи, че американските милионери са колкото две Българии… 80 процента от тях са милионери не по наследство, не са деца на лордове или членове на графски фамилии, нито са деца на бивши комисари и депутати. Те са направили своите капитали, както и Чападжиев, със собствените си ръце. Те са милионери първо поколение. Това е още едно доказателство за наистина необятните възможности на тази страна. Също и за добрия избор, който са направили българите, дошли да живеят и работят в Америка.
Живот с 5 долара седмично
Но преди човек да събере плодовете на смелостта си да почне нещо ново и голямо трябва да мине през гори тилилейски, докато узрее за новия си живот в Америка.
Ето какво разказва Чап в същата книга - „Чападжиев” на Орлин Крумов, който е и първият журналист, издаващ български чикагски вестник след деветдесетте години, нарекъл го „Гуд лак”:
“Близо половин година преживявахме с нищожната сума от 5 долара на седмица с Хамид Русев, с когото избягахме през границата - пише Чападжиев в своята книга за първите си дни в Чикаго. - Менюто беше: за закуска - фасул, за обяд - фасул, за вечеря - фасул… От време на време си купувахме пиле. Разделяхме си домашната работа така: той готвеше, аз миех чиниите.”
Идва и празникът на „първата истинска работа”: разнасяне олио по домовете. Двамата запасват като картечна лента бутилките с ремъци през рамо и крещят из улиците: “Криско оил, Криско оил!”
Плащат им по долар на час. Е, времената са били други, всичко е било по-евтино…
После работят във фабрика за шмиргели. Стигат до 3 долара на час. Но желязното правило за разходите - 5 долара на седмица не се нарушава.
“Много рядко си купувахме по някоя кока-кола, но после се лишавахме от нещо друго. Когато спестихме малко - върнахме парите на църквата - спонсор от Ню Йорк, която ни бе платила корабните билети”…
После наемат малък ресторант, но незнанието на английски език им пречи да общуват с клиентите, снабдителите им надуват цените, трябва да работят в кухнята наравно със своите работници и след година връщат /със загуба/ ресторанта на собственика му…
За малко време отиват като сервитьори във Вашингтон.
С връщането си в Чикаго Чап се жени за познатата ви вече пленителна еквадорка Магдалена Буено.
За да издържа семейството си започва да работи в складове за канцеларски материали. Трудолюбието му става пословично. След четири месеца му предлагат да стане… началник на склада! Още месец и складът става “# 1”!
Първи крачки в големия бизнес
По едно време започва да купува и продава автомобили, но не за дълго време.
През 1973 г. отива да работи в голяма печатарска компания, без да напуска един книговезки цех, където припечелва по някоя пара. Денят му е от 16 часа работа. “Бях толкова зает, че нямах време да си осребрявам чековете, а следователно - да си похарча парите…”
След 10 години в полиграфията той е вече достатъчно осигурен, но желанието му да усъвършенства процесите и бизнеса се увеличават. През 1976 г. регистрира корпорация “CHAP’S BINDERY CORP.” Лети до Лос Анжелис, където купува евтини книговезки машини, втора употреба…
В Чикаго наема част от помещението в една печатница, огражда го и започва… да раздава визитки и чака клиенти. Не става изведнъж. През 1977 г изпълнява първата голяма поръчка - сгъва 7 милиона писма и получава 9 000 долара.
Най-трудният милион
Скоро намира и съдружници. На година почват да печелят по 500 000. Разбира, че трудно се прави само първият милион. Нататък е по-лесно… Става редовен изложител на големите полиграфически панаири в Германия, Англия и Швейцария. Неговото производство, благодарение на новите съвременните машини, с които вече развива бизнеса си и перфектната организация, която установява, печели много почитатели и клиенти…
“През следващите десетилетия винаги бях в състояние да съм с една крачка по-напред от другите - казва Чападжиев. - Проблемите започнаха да отпадат един след друг. Можех да закупя всяка нова технология. Дневната продукция при брошурите бе в порядъка на 40 - 50 милиона екземпляра. Аз не съм по-умен от конкурентите си, но бях отдаден изцяло, с душа и сърце на бизнеса. Имах здрави връзки с най-големите и платежоспособни клиенти - автомобилните гиганти “Дженерал Моторс”, “Крайслер”, “Форд”, с най-големите търговски компании - “Сиърс”, “Монтгомери Уърлд”…
От това, което казвам, сякаш излиза, че големите пари се правят много лесно. Нищо подобно. Началото винаги е страшно, убийствено трудно! Грешката на много начинаещи бизнесмени, е че често се хвърлят на нещо голямо - голяма сделка, голяма фабрика, голям бизнес. По-добре е да се започне от нещо малко. Човек трябва да научи тънкостите на бизнеса, да докаже, че е способен и… всичко ще дойде от само себе си.”
Диалог, а не конфронтация, носят добро на нацията
Днес много говорим за трудната орис на страната и народа ни. В България песимизмът като че стига болезнени размери. От тук погледнато нещата там не изглеждат по-добре, но може да се прави някакъв паралел, колкото и да е труден.
Чападжиев не иска да бъде краен в своето мнение. Въпреки, че добре познава процесите през последните десетилетия в българската държава и общество. За неговата прямота и откровеност не е трудно да намери добър език с всеки човек. С болшинството политици добре се познава. Те знаят неговото мнение по жизнено важни неща и той знае тяхното. Никога не се замисля с кого трябва да се срещне - "жълт", "син", "червен", "зелен" или многоцветен... ако това е в полза на България. Срещал се е с всички президенти на страната, с министри, лидери на партии и движения. Във всеки от тях има светла и сенчеста страна. За Чап е лесно да се ориентира кой кой е и да бъде откровен с него. Защото е независим човек. Не търси работа и не носи документ за подпис. Чап идва да дава, не да вземе нещо за себе си. Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Ренета Инджова, Георги Пирински, Иван Костов, американаснките посланици у нас и българските в САЩ - това е широка аудитория, пред която Чап е представял своята гледна точка, своя опит, наученото по неговия необикновен жизнен път, какъвто, ей Богу, се случва веднъж на милиони...
Не зная колко пъти и за какво нашите политически лидери и общественици са се вслушали в думите на този много преживял и струпал много мъдрост /и пари/ човек. Не зная какво ще вършат по-нататък на политическата сцена, където наскоро се оказа, че ще се прави нещо и за българите в чужбина. Но зная, че Българското Чикаго е стохиляден град и по време на избори сме много търсени и ухажвани като избиратели.
Не зная само защо никога не ни търсят като избираеми. И ако, според правилата, на 30, 50, или повече хиляди избиратели се пада народен представител, редно е да изпратим в Парламента и ние поне един човек от нашата черга.
Няма да ни трябва фенер да го открием. Това е Чап, човекът с чисто име и гигантски опит. Ясен пример как с чест и труд може да се стигне толкова напред!
Колко интересно ще бъде да видим в парламента депутат на Българското Чикаго, който няма да се занимава с плажове и хотели по Черноморието и няма да е изкъсо вързан за своята партия-хранителка.
А в това, че знае какво да стори за българската общност - няма и грам съмнение!
Принципите
Говорейких за Чап - обикновено става дума за неговите принципи. В днешния взаимно обвързан свят не може да се каже, че корупцията започва от Драгоман и свършва някъде към Свиленград, та затова българите са лошите момчета на Европа.
Но когато някъде беззаконието е 80 процента, другаде 10 - ясно е къде свети червеният светофар за опасност.
В България стремежът към държавната администрация и политика понякога е свързан с възможността за създаване на личен бизнес и бъдещото му развите. Законът не се спазва еднакво за всички. Онези, които държат кормилото на администрацията избират пътя към собствена печалба, при силно пренебрегване на обществените интереси. И местните структури на управлението също гледат към постове и позиции, от които Темида може да се пренебрегва или заобикаля. Смяната на властта, изглежда, не помага. В управленията идват нови хора, склонни да заякнат малко икономически, нищо, че са слабо подготвени управленчески.
В САЩ притежаталите на капитали са конценрирани върху своя бизнес и нямат нужда да встъпват в административните и политически кръгове заради свои интереси. Както прави Бъфет - един от най-големите милиардери в наши дни. Печели много пари, които на неговите години вече не са му необходими. Като работи от сутрин до вечер, което пък съвсем не му трябва. Но така му харесва и така е свикнал. Той влага труда си и своите огромни пари в полезни неща. И един ден всичко ще остане на обществото. Обществената значимост на онова, което тук правят богатите хора, е "непозната територия" за сума ти наши предприемачи.
Чап е абсолютно убеден, че полезен за обществото може да бъде не само разумен и образован човек, но и ако този човек има стабилно състояние и е независим. Как да управлява парите на държавата, вътрешните работи, дипломацията, икономиката и пр. когато не е успял да укрепи семейството си, останал е в нужда и гледа в ръцете другиго, пред когото трябва да превива гръб?
- Гледам на парите като на възможност, с която мога да направя нещо необходимо за мен и семейството ми, за обществото, когато трябва и за някого, комуто това е много необходимо.
Не сме разговаряли, но зная, че правейки добро някъде, Чап не парадира с него. Нашият разговор бе тъкмо пред старта на Олимпийските игри в Пекин, та бях прочел в един древен китайски трактат следното: "Да се изтъкваш, вършейки достойни дела - това е болест". И още - спомняйки си казаното по-горе: "Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест."
- Пътят към стабилно общество - казва Чап, - е да работим почтено и отговорно, да оправим нашето лично икономическо състояние. И само тогава можем да сме в полза на обществото. Да помагаме за духовност и култура, на хора, читалища, болници. Човек не трябва да мисли само за пари, но само парите го правят икономически независим.
Автор: Валентин Хаджиев
Баба Фатме с китка в ръка ще отиде до урните
"Старостта вече ми пречи да се моля на Аллах по 5 пъти на ден и това мира не ми дава", казва 105-годишната Фатме Еминкехайова от рудоземското село Чепинци. Силно религиозната баба ходи на джамия от 5 годишна. Тя е може би човекът, който е отправял най-много молитви - близо 200 000 пъти за целия си живот. Наследниците й също са религиозни мюсюлмани.
Данните на служба ГРАО в Рудозем сочат, че столетницата е родена на 15 май през 1904 година, и е най-възрастният жител на Смолянска област. За последния й рожден ден областният управител д-р Петър Фиданов и кметът на Чепинци Хайри Брахимбашев я почетоха с дарове - цветя, родопско одеяло и торта, а тя ги покани да дойдат и на следващия й рожден ден.
Баба Фатме уверява, че ще иде да пусне бюлетина на 5 юли за 41 народно събрание.
Не е пропускала нито един вот през живота си, понеже го смята за свое задължение, но на първите евроизбори от немощ не успя да иде до урните.
Допреди няколко месеца столетницита се е чувствала в идеално здраве, но паднала и си счупила крака. От тогава несъзнателно е занемарила религиозните си обязаности, което е безпокои. "Много малко неща помня от детството си, малка останах сирак и ме е гледал кой ли не", казва баба Фатме. За да не берат грижа да нея, близките й я омъжили ненавършила 15 години за доста по-възрастен мъж. Той починал и я оставил с четири деца сама, разказва 74-годишната й снаха Хайрина Брахимбашева. Бабата се е родила в съседното на Чепинци село Оглед. Живяла 7-8 години при роднини в различни селища, докато се задоми.
"Сама ни отгледа, голяма бедност беше, след като баща ни почина", спомня си сина й Исеин, който също се оженил за 12 години по-голямата от него Хайрина.
"Беше бригадирка в кооперацията и не съжалявам че е по-голяма от мене", отбелязва Исеин. Майка му баба Фатме има 7 деца, защото родила още 3 от втори брак. След като овдовяла, била с 4 деца и се омъжила отново. Новият избраник бил с една ръка и едно око. Вторият й съпруг пострадал като ерген, понеже на една сватба му избухнала бомба в ръцете.
Столетничката знае, че има 16 внуци, но правнуците и праправнучетата не знае колко са. "Пръснати сме, дори има в Германия, Турция и Испания и не можем да се преброим", разправят близките. В момента баба Фатме живее при сина си Исеин и снахата Хайрина. "Храни се с каквото ядем и ние, но най-много харесва киселото мляко", обяснява Хайрина. И сега не може без него и е основната й храна. Цял живот съм яла, каквото си произведа - фасул, картофи, мляко, месо, но винаги домашно, обяснява баба Фатме. И не защото много й се работило по двора, а по простата причина, че никога не е имала достатъчно пари да купува от магазина. Близките й твърдят, че не е боледувала през живота си и не ходи на лекар дори на тези години. "Никога не сме я виждали да повишва тон, нито на децата си, нито на непознати, много кротка и работлива жена", казват Фейме Моллова и Сафие Велковска от селото. Другарките й са минали 70-те години, но пред нея са като внучки.
Когато те се родили, баба Фатме имала вече 7 деца и два брака.
20 години работила към АПК-то в село Чепинци. През останалото време се е грижела за къщата, децата и внуците. Допреди 5-6 години копала градините на фамилията.
Не е е ходила през живота си под определен час на работа. Ориентирала се е по слънцето - щом изгрее, започвала да се труди, щом залезе - почивала. Тя дори не познава часовника, а сега не знае кои пари са валидни. "Може да й дадеш банкнота от 10 години и за нея все е пара", шегуват се внуците й. Според бабата дълголетието й се дължи на това, че е многодетна майка и че яде кисело мляко.
Портал Турция
Доган с боксерки Калвин Клайн 
За мен амбицията е най-голямата двигателна сила в шоубизнеса. Тя поддържа чувството за критичност и те кара да не се задоволяваш с постигнатото. Без нея нямаше да познаваме нито Мадона, нито Ма-рая Кери, нито Селин Дион… Давам примери точно с тези имена, защото те са едни от най-амбициозните представителки на поп музиката. Лично аз се дразня, когато видя амбицията качена на сцената. Това не е мястото, където трябва да се бориш и да натоварваш със собствените си амбиции публиката, вместо да я забавляваш. За мен амбицията е собствен вътрешен импулс, но за да е здравословна и да помага на успеха, трябва да е дозирана, премерена.
Точно тази доза притежава Мадона. Всички знаем, че е ужасно амбициозна жена и с малкото си качества, които имаше в началото, направи уникална кариера благодарение именно на амбицията си. При нея всичко е безупречно и с мярка. Не мога да кажа това за Селин Дион обаче. Аз обожавам гласа й, но не обичам да я гледам на сцена – борбата е изписана на лицето й и това ми е неприятно.
Подобни примери имаше на миналогодишния Мюзик айдъл и тогава, като член на журито, споменах няколко пъти за това. На сегашния го виждам у Преслава -няма кой да не е забелязал борбата за доказване и за оцеляване на това момиче. Точно обратното поведение показа пък Русина на един от последните концерти. Сякаш се извиняваше на публиката: „Изтърпете ме няколко минути и после няма да ви занимавам повече със себе си.“ Беше се предала и това пораженческо поведение веднага се предава и на зрителите.
Познавам много талантливи българи, които обаче нямат грам
амбиция. Такава е Амалия – една страхотна певица, която малко хора знаят, защото не иска да се популяризира, има само клубни изяви. А съм убедена, че тя щеше да бъде певицата на България! Всички ние сме загубили от това, че не е амбициозна!
Не крия, че по характер и аз не съм такава, но баща ми успя чрез възпитанието си да ме научи да се боря. Нямаше да съм Есил Дюран, ако не беше той. Все пак, не съм прекалено амбициозен човек и смятам, че се ползвам доста разумно от това си придобито качество: отказвала съм неведнъж изяви и участия, не се опитвам да бъда навсякъде и на всяка цена, често предпочитам да остана в сянка, дова е моят начин да поддържам амбицията си в здравословна форма, да не й позволя да ме направи зависима от нейния наркотик.
http://kliuki.bg[2009-06-15] ВТОРИ ДЕТСКО-ЕТНО ФЕСТИВАЛ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В МОМЧИЛГРАД | |
| |
| Сдружение „Зейбеклер” – гр. Момчилград, с подкрепата на Национален съвет за сътрудничество по етнически и демогравски въпроси към Министерския съвет и община Момчилград организира Втори детско-етно фестивал , който ще се проведе на 07.07.2009 г. от 08,00 часа /сутринта/ в градския парк в Момчилград. | |
„Хюриет”: Насилствената асимилация беше срам за България, според Жельо Желев
Депесар хванат в изневяра, живее в партиен офис
Дата: 14-06-2009 19:37
Читатели : 710
Тежки семейни драми тормозят председателя на столичната организация на ДПС Тимур Халилов. Бившият водещ на новините на турски език по БНТ е изгонен от жена си от семейния им апартамент в кв. "Младост", след като е хванат "на калъп" със съкретарката си. Халилов е водач на листата на ДПС в 24 МИР София.
По тази причина Тимур Халилов се нанасъл на живее в офиса на ДПС на столичната улица "Христо Белчев". Депесарят бил хванат в изневяра преди две седмици, когато съпругата му ненадейно влетяла в апартамента - офис на организацията. Там Халилов и секретарката му се забавлявали в упражняването на актуални пози от Кама сутра. Последвал грандиозен скандал, съпроведен с псувни и сълзи, а още същата вечер Халилов бил изгонен от вкъщи с думите "Върви, където искаш". Той обаче нямало къде да иде, тъй като се оказало, че и любовницата-секретарка е омъжена. Така шефът на софийските депесари се нанесъл в офиса-апартамент на ул. "Христо Белчев", където живее и до момента. Идват избори, а ние нямаме дори и собствени помещения, оплакват се от ДПС - София. Никой от тях нямало как да влезе там, тъй като Халилов окупирал апартамента. Освен това спал до късно и приемал партийни функционери по чехли и къси гащи.
www.etrud.tk
Мирослав КОСТАДИНОВ е роден на 10.03.1976 г. в Добрич. Завършил е хуманитарна гимназия в родния си град с руски език. От малъкходи науроци по пиано и пеене. През 1994 г. на конкурса „Сарандев“ печели първа награда и наградата на публиката. През следващите години печели отличия на редица фестивали и е трети на „Златният Орфей“. През 1999 г. заедно с Галя основават дуета „Каризма“. Двамата печелят почти всички възможни музикални награди, а през 2006 г. излиза албумът им „Еклисиаст“. През 2000 г. Миро изпява песните в дублажа на анимационния филм „Принцът на Египет“. През пролетта на 2007 г. на музикалните награди на БГ радио с песента „Някога преди“ обявява старта на соловата си кариера. През следващата година излиза дебютният му албум „Омиро-
творен“, който достига рекордни за България продажби. През 2008 г. в риалити шоуто на Нова телевизия „Пей с мен“ печели първо място с малката Дивна. Той е първият български изпълнител, задържал се с парчето „Губя контрол, когато“ 11 седмици на първо място в престижната класация „Nielsen Top 100 Airplay Chart“, като оставя зад себе си утвърдени имена от световната попмузика. През 2008 г. е обявен за изпълнител на годината от Фен тв, тази пролет – от тв Планета, а на 31 май и от БГ радио. Наградите му за последните две години са 16, което е пореден рекорд. На 13 май в София стартира националното турне на Миро под купола на цирк „Балкански“. На 14 юни ще е в Карлово, на 21-и – в Сливен, на 5 юли – в Бургас и така до 12 октомври, когато ще пее в Пловдив.
А и малката Дивна го заслужаваше. Убеден съм, че съвсем скоро тя ще покори България.
- Чуваш ли се с нея, следиш ли развитието й?
- О, да! На концерта в Русе сигурно ще пеем пак заедно.
- Сега като си слушаш албума, харесваш ли го?
- Наистина си го слушам. Доволен съм, албумът е много добър. Няма празна песен. Всяка думичка съм я изпял, вярвайки в нея. Когато нещо не ми харесва, просто не го правя. Това е моето обяснение за успеха на албума. Не е направен на всяка цена.
- Един от най-успешните ти хитове с „Каризма“ беше „Рискувам да те имам“. Не рискува ли твърде много с раздялата?
- Да, поех огромен риск. „Каризма“ беше сигурно предприятие. Инвестициите не бяха големи – изкарвахме по едно парче на година, а възвръщаемостта бе огромна. Никой не беше съгласен с решението ми – нито семейството ми, нито хората около мен. Повтаряха, че ще бъде адски трудно да изляза от сянката на „Каризма „,че хората са свикнали да ни виждат двамата с Галя. Но не ги обвинявам, че не вярваха в мен. Разбирам ги, те се опитаха да ме защитят от мен самия. Инвестирах почти всички спечелени пари в соловия си проект. През цялото време спонсорите липсваха, но аз продължих да вярвам в себе си. Парите свършиха, но трябваше да продължа. А, повярвай ми, много е трудно когато си имал всичко, да подмениш стандарта си на живот. Тогава си припомнях историята на „Междузвездни войни“. Как Джордж Лукас започнал проекта с много малко пари и когато свършили, не получил подкрепа от студиото. Ипотекирал къщата си, взел заеми и играл ва банк. Всичко останало е история. Та за Лукас си мислех. Как един ден това, което правя в момента, ще бъде невероятен успех. Ако перифразирам хита, за който спомена -рискувам да ме има и печеля! Вярвам, че поставям едно ново начало, нещо по-добро в живота ми. Господ е добър.
- Добър е към този, който си върши добре работата…
- От една страна е така. От друга моето е отборна игра. Аз съм лицето, но слава Богу има и други около мене. А зад нас има машина от доброжелатели и приятели, които ми помогнаха. При това, навреме. Например на финалната права на албума, когато вече не ми стигаха силите, Ники Кънчев ми удари сериозно рамо. Звънеше ми и ме окуражаваше да не се отказвам. Идваше с мен на срещи, даваше ми съвети. Благодарен съм и на всеки от авторите на песните. Орлин Павлов участва в беквокалите на парчето „Омиротворен“. Ей така, като приятелски жест. А Евгени Димитров ми подари аранжимента му с думите: „Не ти ща парите, Мирко!“ Анелия не се притесни, че ще ми изпее беквокали, въпреки че е звезда. Мариана Попова също. Открадна от времето си за концерти, за записи. Дойде в студиото и каза: „Твоя съм, колкото ти трябвам!“ Това са истинските приятели! Дълбок поклон пред тях!
- Как подбираш хората, с които работиш?
- Трябва да са луди, колкото мен. Това са хора, които не биха спали, биха пренебрегнали нуждите на тялото си, за да свършат работата, както трябва. Но за нас това не е работа. Правим го, защото сме заедно, защото ни харесва. С „Омиротворен“, с турнето с „Балкански “ всеки един от нас сбъдва мечтата си. Хората, с които работя, са идеалисти. Затова и девизът ни е „Един за всички, всички за един!“
- А имаше ли хора, които те предадоха?
- Имаше, разбира се. Но същите тези хора, които сега ме предадоха, са ме подкрепяли в друго време. Така че не умея да се разочаровам от хората. Не сме в детската градина да се сърдим и да се караме. Прекратявам отношенията си с тези хора -без да съжалявам и без да се обръщам назад.
- Някак неусетно албумът ти се разраства, непрекъснато пускаш ремикси на песните…
- Така се прави. А и за мен е удоволствие, защото работя с нови и нови страхотни музиканти. Например с Диджей Лайън. Той вече обикаля световните сцени и работи с много известни музиканти. С него сме изкарвали до сутринта в студиото в търсене на перфектния саунд. Колко такива хора ще намериш, които вместо да отидат в петък вечер да се забавляват, ще останат в студиото да помагат на някого. Харесва ми да работя с такива хора. Аз не живея за петък вечер, а за всяка вечер, когато имам концерт.
- Да очакваме ли скоро поредния ремикс?
- На наградите на БГ радио изпях за първи път ремикса на песента „Call On Ме“. На български е и се казва „Позвъни“. Оригиналът звучи готино, но някак не успя да докосне хората. Затова направихме нов аранжимент, ще снимам и клип. Участниците в него подбирам с кастинг в сайта d...bg. Искам да се запозная с нови хора. Да са съвсем нормални, с обикновени професии. Те са ми по-интересни, тяхната хубост е по-истинска.
- Направи и доста дуети, това носталгия по „Каризма“ ли беше?
- В никакъв случай. Каква е причината да се случи“ Каризма“? Имаше клуб „Опера“, където пеехме с Галя. Но през това време подготвях самостоятелен албум, който така и не видя бял свят. Нямах достатъчно смелост да вложа парите, изкарали с толкова пот на челото. Тогава дойде един симпатичен продуцент с предложението да направим “ Каризма“. Така започна всичко. Но никаква носталгия нямам, ама никаква. Започнал съм сам да обикалям фестивалите из България още 14-годишен. Мама и баща ми имаха достатъчно доверие, а и от малък си бях отракано хлапе. Когато най-накрая имах някой до мен като Галя, беше като раждане. Но дойде моментът всеки да тръгне по своя път.
- Нямаш ли нужда от почивка?
- Не! Работохолик съм. Веднъж се пробвах да почивам извън България. Първия ден си казах, че се намирам в рая. На втория исках да видя какво точно има в рая. А на третия вече нямах търпение да се прибера у нас, но имах билет чак за след шест дни. Всъщност в рая е скучно.
- Ти самият кога губиш контрол?
- Често ми се случва. Не понасям арогантността, незачитането на пространството на отсрещния човек, неуважението, фамилиарниченето, безхаберието, неграмотността. С две думи – арогантната простащина. Но който покаже подобно отношение към мен, веднага получава същото. Християнин съм, но няма да застана усмихнат срещу него и да подложа и другата си буза.
в. Всичко за семейството
Миро от "Каризма", който - изненада!, също е от турски произход.
Орхан Шабан
Инж. Орхан Шабан е роден през 1972 г. в село Сърница, община Хасковски минерални бани. Завършил е Висшия минно-геоложки институт в София през 1997 г. През 2008 г. завършва семестриално право. Член е на ДПС от 1996 г. Бил е областен председател на Младежкото ДПС (МДПС) в Хасково. До 2006 г. е зам.-председател на МДПС на национално ниво. Член е на Централния съвет на ДПС. Владее английски, руски и турски език. Специализирал е във Франция и САЩ.
- Г-н Шабан, управлявате вече трети мандат община Минерални бани. Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте досега?
- С риск да прозвучи доста нескромно бих определил досегашното си кметуване като доста успешно. Направихме решителни крачки към подобряването на качеството на живота в общината. Много се гордея, че успяхме да разрешим проблемите с питейната вода в 6 села от община Минерални бани. В Караманци, Сърница, Боян Ботево, Сираково, Ангел войвода и Колец успяхме да изградим системи за допълнително водоснабдяване и да решим трайно и напълно проблема с питейната вода. Изградихме и канализация за отпадни води в пет от тези села, като проектите са средно за 1,5 млн. лева за всяко от населените места.
Успяхме по програма САПАРД да асфалтираме всички общински пътища, за което изразходвахме около 4 млн. лева. Имаме и много реализирани проекти съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Успяхме да изградим и първата в общината пречиствателна станция в с. Сърница, която е за около 1 млн. евро по програма ФАР.
- Какви ще бъдат приоритетите ви през 2009 година?
- Предстои ни защита на още много проекти по оперативните програми. Имаме много важен проект за пречиствателната станция на отпадни води в общинския център Минерални бани. Той е на стойност около 15 млн. лева и е съвместен с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Имаме подобен проект и за с. Караманци, който също се изгражда със съдействието на екоминистерството. В Минерални бани ни предстои ремонт на училището с 1 млн. лева по проект с МРРБ.
Ние сме първата община в Южен Централен район, която получава целеви средства за училищата от оперативна програма. Всички населени места в общината кандидатстват и за финансиране по програмата за развитието на селските райони. Лимитът ни там е 13 млн. евро. Основният приоритет оттук до края на мандата ще бъде развитието на общинския център. Освен проекта за училището кандидатстваме и за 1,5 млн. лева за допълнително водоснабдяване с питейна вода на Минерални бани. 300 000 евро ще дойдат по програма за повишаване на административния капацитет и повишаване на квалификацията на работещите в общината.
В селата Караманци и Сърница, където вече е изградена напълно канализацията, ще кандидатстваме за асфалтиране, като общата сума е около 4 млн. лева. 6 млн. се надяваме да спечелим за канализацията в с. Брястово. До месец ще бъде готов и ще внесем проектът за 6 млн. лева за пълна подмяна на водопреносната мрежа за питейна вода в Минерални бани. Подготвяме и един много амбициозен проект за изграждането на воден атракцион в Минерални бани, с аква-център, с водни пързалки и басейни. Там също ще са ни необходими около 6 млн. лева.
Сред приоритетите са още пълната рехабилитация на парка и довършването на реставрацията на римската крепост "Свети дух". Тя вече е наполовина готова благодарение на добрата ни съвместна работа с хасковската промишлено-търговска палата по вече завършен проект. Така че спокойно мога да кажа, че целият ни лимит за проекти по програмата за развитие на селските райони до 2013 г. вече е изчерпан.
- Общината е известна с това, че привлича много средства от външни източници. Как го постигате?
- От 2003 г. избрахме една много правилна стратегия за привличане на средства от проекти и от външни източници. Оттогава досега почти винаги приключваме годината с 300 процента повече усвоени средства от отпуснатите от държавата. Например за миналата година имаме 3 млн. лева от държавата и 500 000 лв. заложени собствени приходи. Но успяхме да отчетем 10 млн. лв. изпълнен бюджет. Ключът е изготвянето на качествени проекти. А за това трябват квалифицирани хора и финансови ресурси.
Още през 2003 г. успях да убедя общинския съвет всички целеви средства, които получаваме за капитални ремонти, да отиват за проектиране. Защото с 150-200 хил. лева не можеш да изградиш дори 200 метра път. Но можеш да ги вложиш в един добър проект. И да направиш един добър проект за 10 млн. лева. А когато има проекти, идват пари от еврофондовете. Първо идваха от предприсъединителните програми, после и по оперативните програми на Евросъюза. Гледаме в перспектива и се опитваме да гледаме изпреварващо на развитието си. Като имаме предварително проекта, средствата идват навреме и резултатите не закъсняват.
- Водата на Минерални бани е уникална. Но като че ли курортът не е развит достатъчно...
- Нашата вода наистина е уникална. Тя е много богата на сяра, която я прави много успешна за лечението на болестта бюргер и на много други артериални заболявания. Единствената по този химичен състав вода в Европа е в Карлови вари, Чехия. Ние сме побратимени с тази община и се надяваме да усвоим много от техния опит в развитието на европейски и световен балнеокурорт. Наистина засега не сме развили дори и една малка част от капацитета на Минерални бани.
Но точно сега водим решителната битка за полагане на инфраструктурата на курорта. Като обновим парка, като решим проблема с питейната вода и пътищата, като направим едно модерно улично осветление, инвеститорите ще дойдат. И сега имаме голям инвеститорски интерес, но хората питат предимно за инфраструктурата. Иначе лечебната вода в Хасковските минерални бани е с голям дебит - 25-35 литра в секунда. А за един хотел със 100 легла е необходим дебит 3 литра в секунда. Общо взето, пълният капацитет на курорта е за изграждането на 100 хотела с по 100 легла. Или с други думи, вода има достатъчно - за около 10 000 легла.новинар
Севди Маринов от кърджалийското село Кьосево изненада всички, като се появи в щаба на Движението с интересна фризура. Тинейджърът е дал цели 10 лева на стилиста Неджо за да му изрисува с ножицата надпис “ ДПС” и номера на бюлетинта 4 на тила. Mладежът обясни , че е фен на ДПС и като навърши пълнолетие редовно ще гласува за партията на Доган.
„ Смяната на имената трябва да се превърне в празник
на освобождението на това население от турско робство”
Тодор Живков
Темата, която оставя след себе си следи от недоизказани думи,много въпроси, политическо и гражданско мълчание е Възродителният процес от 1989 година. Дълга и зловеща е хронологията от събитията около него. Тъжните, кървави години остават в пепелта на историята, а днешните очевидци, управляващи или участници в него свиват рамене с поглед в земята. Народ, който не знае истината за своето минало, който не се интересува от него, няма бъдеще- тези силни слова идват днес, за да оповестят факти, статистика и исторически събития, за които много от моите връстници нехаят. Порових се из книги и архиви за „Голямата екскурзия” и истината, колкото и неудобна да е тя- блесна…
Тази година се навършват 20 години от протестите на българските турци срещу насилственото им побългаряване , 20 години от престъплението с човешките права. Нека обърнем поглед към злочестата 1989 година, когато Тодор Живков прави официално изказване за напрежението в определени райони от страната.Той призовава Турция да отвори границите си за тях. По- късно се заема със стратегическата задача да „убеди тези хора че са българи, че не са никакви турци”, но в последствие на множество бунтове и размирици, Живков дава разпореждане за моментално изселване на 300 000 турци. „Започва бежанската трагедия: турците имат часове да разпродадат имуществата си и да се отправят с останалата си покъщнина към родината си. Резултатът: километрични опашки на границата , палаткови лагери, унижение, дори и смърт. Български села обезлюдяват, много бежанци издирват разпръснатите си из Турция семейства, някои от тях умират по време на мъчителни денонощия, прекарани на границата.” – това е извадка от книгата „Като празник. Документални страници за Възродителния процес (1984- 1989)”.
Показтел за тирания и насилие са и запазени архиви, в които са посочени конкретни мерки по осъществяването на тази политика, освен насилствена смяна на имената, включват и серия забрани и ограничения, засягащи общочовешки права. Забранена е употребата на турски език, има ограничение за посещаването на джамии и практикуване на исляма. Сложена е „твърда ръка” дори върху традиционните мюсюлмански погребални ритуали, заменени със „социалистически”. Стриктно се спазва и забраната за носенето на традиционното облекло.
Хронологията със събитията за Възродителния процес е дълга, осеяна с тъмни личностни драми на потърпевши
Днес- 20 години по-късно, изпитваме трудности в прехода към демокрация, но причината за това трябва да бъде в последиците от престъпленията на полувековната комунистическа тирания и преди всичко в погубения духовен живот. Бавен и мъчителен е пътя за преодоляването на „препятствията” по пътя. Нека се започне от признаване на грешки, да се мине през преодоляването на етническите конфликти и се стигне до „ваденето на тефтерите”. Тягостната истина е , че сме „послушни” и мълчаливи свидетели на подобни събития. Вероятно първото, което трябва да направим сега е да потърсим повече обяснения за това как и защо се случи всичко за което разказва и документалният филм “Технология на злото”. Защото именно разпознаването на симптомите и усвояване на практиките може да предотврати човешки трагедии.
http://razkritia.com
