Престъпна политика прогони преди 20 години над 370 хил. души от България

Престъпна политика прогони преди 20 години над 370 хил. души от България
©

Източник: Snews.bg
Публикувано: 08:37 / 18.05.2009

Утре, 19 май, се навършват 20 години от майските събития, които на практика са най-мащабната съпротива против тоталитарния режим в България до 1989 г. Трудно е да се възстанови точният брой на участвалите в майските демонстрации, вероятно е бил
©

към 30 хил. души и във всички случаи - над 25 хил, каза за "Хасковска Марица" изследователят и свидителят на тези събития Михаил Иванов. Протестите обхващат десетки селища. Започват на 19 май в Джебел, където в митинг на площада участват 3 хил. демонстранти.

В следващите дни - между 20 и 27 май, протестите заливат цяла Североизточна България. Най-масови те са в Каолиново, където участват 5-6 хиляди, в Тодор Икономово, където протестиращите са около 3 хиляди, във Върбица - 2000- 2500, в Шумен - 2 хиляди, в Дулово - 1500-2000, в Добрич (тогава Толбухин) - 1000 и т.н.

Срещу демонстрантите са хвърлени Вътрешни войски, Противопожарна охрана, милиционерски части от управленията на МВР, а в Джебел - и Гранични войски. На много места се стига до сблъсъци - в Каолиново, Тодор Икономово, Езерче, между село Овен и Дулово, Шумен, село Медовец, Исперих и други. Загиналите протестиращи са 9 души. Десетки са ранени.

Когато българската държава изразява боязън, Съветският съюз изпраща части на червената армия в България. Ешелони със съветски части преминават бавно и демонстративно по железопътната линия от Русе до Димитровград, като по пътя всячески напомнят на населението за своето идване.

Едно подразделение от ешелона за Подкова слиза на гара Кърджали посред бял ден и с конвой от военни транспортни коли продължава към Момчилград. Само с марша и вида си окуражава и поощрява издевателствата над тамошното турско население.

Така се започва. През пролетта на 1989 година стотици хиляди бежанци хукват към турската граница. Лично Михаил Горбачов ръководи изселването от България с помощта на Тодор Живков и руския посланик Алберт Чернишев в името на... славянството.

Всъщност през май 1989 г. турците в България въстават за втори път. Първите техни масови бунтове са през декември 1984 г., когато избухват в Кърджалийско като реакция срещу започналото масово насилствено преименуване. За това нашата общественост знае още по-малко.

Според Михаил Иванов, който още през 1985 г. се обявява против асимилаторската политика на БКП, има връзка между борбата на турците и помаците в България в защита на своята идентичност и протичащите през 80-те години процеси, довели до падането на комунистическия режим у нас.

Многобройни са примерите, които показват че борещите се за своето право на идентичност турци и помаци сливат своята борба с борбата на зараждащата се демократична опозиция, превръщайки се в неразделна част от нея. По този начин демократичната съпротива на турците и помаците в България се утвърди през 1989 г. като много важна част на демократичната алтернатива на тоталитарния комунистически режим.

Майските протести през 1989 г. са връх в борбата на турското население в България за демокрация и човешки права. Такъв удар по тоталитарната система не е имало.

Пред лицето на провала на своята политика за “Възродителен процес” управляващата комунистическа върхушка предприе волунтаристки действия, осъществи престъпно социално инженерство и, грубо нарушавайки основни човешки права, причини масова изселническа вълна, останала в историята като “Голямата екскурзия”.

По данни на МВР от края на 1990 г., за Турция са отпътували 369 839 души, завърнали са се или не са могли да минат границата (след като Турция я затваря на 21 август) - 154 937 души; в Турция остават 214 902 души. При това Тодор Живков и неговото обкръжение едва ли са си давали сметка, че в резултат на техния експеримент ще последва широкомащабна социална и икономическа дестабилизация, която ще допринесе в значителна степен за дестабилизирането на режима като цяло.От определящо значение за мирното демократично развитие след началото на промените, както и за излизането от етническата криза, е обстоятелството, че борбата на българските турци и помаци за техните права, включително и майските протести, беше част от общата борба за свобода, човешки права и демокрация, че техните неформални сдружения бяха част от демократичната опозиция срещу тоталитарния комунистически режим. Това предопредели след 10 ноември турците и помаците у нас дазастанат на страната на демократичните сили, е убеден Михаил Иванов.