Наим Сюлейманоглу: Виновните за Възродителния процес трябва да бъдат съдени !

Наим Сюлейманоглу:

Това народът не го е направил. Виновните за Възродителния процес трябва да бъдат съдени

Интервю на Георги Коритаров

12.01.2001

Господин Сюлейманоглу, какво означава за вас Възродителният процес, с какви спомени се връщате към този период?

-През 1984-1985 г. почнаха да сменят имената на турците в България.. Януари 1985 г. смениха и моето име. Когато се върнах от Световната купа в Австралия, ми направиха името на Наум Шаламанов и след година и половина можех само това да направя - да избягам от България и да разправям какво е станало, как ни сменяваха имената. Според мен не беше правилно това да се прави. Не само турците, които живеят в България, но и българите навремето казваха, че това не е правилно.

Прилагаха ли сила? Вас лично, как ви принудиха да си смените името?

-През 1985 г. тогава президент на щангите беше Беранзов – попита ме дали искам да си сменям името. Казах – не. Но вие си спомняте много добре, че някои спортисти, които не искаха да си сменят имената, бяха изгонени от националния отбор, от клубовете. Принудиха ме да си сменя името.

Вие оказахте ли някакъв опит за съпротива, опитахте ли се да ги убедите да не го правят?

-Както ви казах, на някои борци, на които им сменяха против тяхната воля имената, ги изгониха от националния отбор, от клубовете. Не им дадоха никакъв шанс да спортуват. Хората, които живеят в другите градове по-добре знаят от мен как успяха. Правеха митинги, но всички ни изпратиха в Белене. Знаех, че ако съм против, няма да имам никаква кариера занапред. Аз приех това, но избягах през 1986 г. Като избягах разказах на целия свят, какво е ставало в България.

Как избягахте, това още не е като че ли, достатъчно ясно?

-През 1985г. бях на лагер за един турнир в Мелбърн. Още преди да изляза от България бях решил да избягам. После от Австралия в Турция – те ми помогнаха да избягам.

Вие ги потърсихте и те ви помогнаха?

-Те дойдоха да гледат състезанието и там се видяхме- в Мелбърн, седнахме и поговорихме. И се разбрахме след състезанието вечерта да ми помогнат да избягам.

Говореше се, че от Лондон ви е посрещнал личният самолет на тогавашния турски президент Тургут Йозал?

-Да. Три – черти дена останах в Мелбърн и заминах за Лондон, където останах 24 часа. Самолетът дойде да ме вземе.

А как стана организирането да дойде този самолет ? Вие тогава станахте най-яркия символ на протеста срещу Възродителния процес?

-Като напуснах отбора, във вестниците почнаха да пишат в Австралия, в Турция – по целия свят, че Наим е избягал от отбора и няма да се връща вече в България и те са разбрали, чули са това.

Вие тогава знаехте ли, че режимът използва полиция, армия и всякаква сила за смяна на имената?

-Аз тогава бях в националния отбор, но чувах от хората, че всичко са използвали.Тогава за Нова година като си ходих – от гарата до вкъщи имаше само войници , никой друг нямаше.

Вашето семейство тогава остана в България, бяха ли репресирани?

-От моето семейство – не, но от други съм чувал какво е ставало. С очите си видях, като пристигнах в десет часа вечерта. Имаше строг режим, след десет часа никой не можеше да излиза. По улиците имаше само войници. В България никой не знаеше какво е ставало в Момчилград.

Имало е насилия? Имало е употреба на сила и жертви?

-Да.

Тук в България се направи един документален филм за Възродителния процес и той се посреща със страхотна омраза и национализъм, че едва ли не разравя стари рани. Трябва ли според вас най-сетне да се каже истината за Възродителния процес.

-Това народът не го е направил. Тодор Живков и другите покрай него, те трябва да кажат какво е ставало.

Трябва ли да има осъдени заради Възродителния процес, тези които са избивали хората, тези, които са издавали решенията – трябва ли да има съдебна справедливост?

-Трябва да има, които са убили хора, които са направили тази гадост, трябва да ги съдят.

Вие лично бихте ли се явили като свидетел пред български съд ако трябва доказвате престъпленията по Възродителния процес?

-Аз бях в националния отбор. Трябва хора, които са страдали, които са виждали, трябва те да разкажат. Аз мога да кажа, че по улиците имаше войници, полицаи - друго какво да кажа.

Вие имахте ли тогава съзнанието,че се превръщате в символ на съпротивата срещу това престъпление?

-Аз много добре знаех, че трябва да избягам от България. Да разкажа всички тези работи – какво е ставало и как са сменяли имената. По- добре да популяризирам, отколкото да живея в България.

Как стана прехвърлянето ви в турския национален отбор?

-Около милион и двеста хиляди долара искаше българската федерация.

А вие знаете ли, че тези милион и двеста хиляди долара са обсъждани в Политбюро на ЦК на БКП?

-Не знам какво е станало, аз знам, че са дали милион и двеста хиляди долара.

Дали са ги, за да не изглежда като емиграция, а да изглежда ката трансфер.

-Тази сума се плати, за да мога да участвам на Олимпиадата.