Аз съм турчин, но милея за български песни

Сунай Чалъков: Миро от “Каризма” дължал пари на Слави

Интервю

Венелин Митев

Плакал съм в чужбина, докато слушам “Моя страна, моя България”, споделя популярният изпълнител
Сунай Чалъков е роден през 1973 г. в Русе. През 1993 г. прави своя дебют в музиката, а през 1996 г. грабва първата награда на фестивала „Златният Орфей” за млад изпълнител. Следват многобройни участия в наши и международни фестивали, където печели различни отличия. През 2000 г. издава първия си албум „Карма карашък” (“Пълна бъркотия”), в който включва любими български, турски, италиански и английски песни. През 2006 г. на музикалния пазар се появява вторият му албум „Лейлим Лей”, в който изпълнява най-популярните и харесвани турски песни в България. В момента е солист на Ансамбъла на Българска армия.

“Световната практика е показала, че конкурси от рода на “Мюзик айдъл”, “Пей с мен”, “Аз пея в “Ку-ку бенд” и други подобни не изкарват певци. Всичко в тях се прави заради sms-ите, за да вземат парите на хората. Мой колега, който участваше в такова предаване, твърди, че Миро от “Каризма” дължал пари на Слави Трифонов и затова Дългия направил така, че той да спечели в “Пей с мен”. Миро се кълнеше, че половината пари от наградата ще бъдат за Дивна, но досега не й е дал нито лев. Знам го от баща й, който е мой съгражданин от Русе”, разказва Сунай.

- Ще участваш ли в конкурса на “Евровизия”?
- Да, с композитора Александър Кипров само за една седмица направихме песен с попзвучене и с малко етно. Тя се казва “Нещо лудо”.

- На какъв език пееш?
- На български, но ако Господ е рекъл да се класирам, тогава ще я направя и на английски. Макар че в Москва повече биха оценили българския вариант.

- В репертоара си имаш най-различни жанрове - естрада, попфолк, етно, стари градски шлагери, турски популярни парчета, както и народни песни. Откъде у теб, турчина, дойде любовта към българския фолклор?
- Във фолклора се влюбих покрай народната певица Радка Радева, която живееше с една моя леля и през 80-те години беше популярна в Русенския край. Първата песен, която научих от нея, беше „Имала майка едно ми чедо Никола”, написана от композитора Димитър Янев от Благоевград. Бях още съвсем малък – във втори-трети клас, но тя ме поощряваше да пея. Една от целите ми занапред е да направя цял албум с народни песни.

- Да станеш певец ли беше детската ти мечта?
- Не, във втори клас започнах да играя футбол, след което влязох в спортна паралелка, а после и в спортното училище.

Бях вратар на „Дунав” и „Локомотив”- Русе,

даже имах медали от футболни първенства.

- Защо изостави футбола, какво се случи, та избра вместо него сцената също като Хулио Иглесиас?
- Иглесиас също е бил вратар – в “Реал”-Мадрид, но тежка автомобилна катастрофа и три години в гипс го принуждават да направи коренен прелом в живота си. Причината при мен беше, че се сбих с един масажист на отбора, който непрекъснато ме обиждаше, че съм турчин. После отидох в казармата. Там, за да оцелея като футболист, трябваше да ме вземат в спортната рота, каквато беше практиката в ония години, но мен не ме уредиха. А след казармата вече нямах никакво желание за футбол.

- И реши да станеш певец?
- Веднъж, докато бях караул в казармата, чух по радиото предаването на Христина Белчева „Хит купон”. Помолих да ме пуснат в отпуск за 24 часа, записах демо на една моя песен, изпратих я до радиото, но не получих отговор. Аз обаче не се отчаях. Като се върнах от казармата, през декември 1993-а, записах една друга песен – „Чудак” на Георги Христов, който по това време ми беше кумир, хванах влака от Русе и на сутринта в 6, 30 бях в Радиото… След това участвах в „Хит минус едно” на Кирил Ампов и в „Бисер Киров шоу” и в други телевизионни и радиопредавания. Така започнах.

- Спомена името на Георги Христов, който е абсолютен професионалист. Той как те прие?
- Месец, след като дебютирах в радиото, навръх рождения му ден, той беше специален гост в студиото на „Хит”. Тогава му пуснаха моя запис. Той се трогна, похвали ме, но веднага ми отправи пожелание да не го имитирам, а да намеря себе си. И беше абсолютно прав. После Христина Белчева ме запозна с Димитър Гетов, който ме пое в свои ръце и ме убеди да дойда в София.

- През 1996-а печелиш първата награда на “Златният Орфей” за млад изпълнител. Защо след попзвученето в началото на кариерата си премина към етно и попфолк?
- Вкусовете се менят.

В момента подготвям албум с 15 авторски песни, които ще бъдат поп етно фолк. Наричам го така, защото в него има елементи на етното, без обаче да е попфолк. Реших да е нещо средно между поп и попфолк, за да мога да оцелявам. Ако правя само типична естрада, означава да си стоя вкъщи, при положение че не съм от старото поколение изпълнители, които си имат своята публика и ги канят по участия. Два пъти се представях на “Пирин фолк” в Банско и веднъж на “Македония фолк” в Благоевград.

- Втория път на “Пирин фолк” се яви с песента на Тончо Русев “Ти нагоре, аз надолу”. Ти ли го помоли или той ти предложи да направите това парче? Питам, защото знам той колко внимателно избира изпълнителите на негови песни.
- Тончо е следял изявите ми и един ден ми се обади по телефона и ми предложи да участваме във фестивала. Много се радвам, че песента спечели най-важната за мен награда – на публиката. Безкрайно съм благодарен на Тончо Русев за това, че винаги ме е насърчавал и ме е зареждал с положителна енергия. Благодарение на него преодолявах

смачканото ми самочувствие, като гледам на екран разни силиконки.

В новия ми албум ще включа две негови песни – “Роден край” и “Раздяла”.

- Роден край… Какво е за теб България?
- Аз съм турчин, но български гражданин и България е моят роден край. Турция е хубава страна, но не ми е родина. Бил съм там на два пъти за по 7-8-9 месеца.

- Не можа ли да пробиеш там, защо не върна?
- Защото тогава, през 2000 година, бях в един много тежък за мен период. Няколко души ми бяха обещали, че ще ме запознаят с разни хора и ще ми помогнат да започна работа в Бодрум, Кушадасъ, Истанбул, но нищо не стана. Там трябва да имаш минимум 100 000 долара, за да можеш да издадеш продукт, а композиторите взимат по 15-20 хиляди долара за песен. Пях само десетина пъти и реших да се върна.

- Песните в албума ти “Лейлим Лей” са доста различни по стил от попмузиката, която прави най-известният певец в Турция Таркан. Не рискуваш ли, като не залагаш на модерната музика, а на едно съвсем друго звучене?
- Моите песни са в стил “арабеск”. Много често пътувам из България и съм забелязал, че турците у нас харесват по-старите песни, които са точно в този стил. Те са много хубави и като текстове, и като аранжименти и силно въздействат върху хората, докато

попмузиката, която прави Таркан, се харесва на по-малък кръг почитатели.

В “Лейлим Лей” се разказва за един млад човек, който от години не се е прибирал в родния си край, където е оставил спомените и любимата си, но за негово щастие я намира.
- У нас звучат сръбски, гръцки и всякакви други песни, а турски почти не. Дразни ли те това?
- Дразни ме, разбира се, че българският слушател има кофти отношение специално към турските песни, но си давам сметка, че това е заради историята.

- Какви песни никога не би изпял?
- Чалга! Макар че мога да я пея много добре.

Крайно време е да спре промиването на мозъците на хората с чалга!

Това не е нашата музика! Аз съм турчин, но милея за български песни. Като ходех в Турция, много често съм си пускал “Моя страна, моя България” на Емил Димитров и съм плакал, като я слушам. От много години насам всеки мой концерт завършвам с тази песен.

- Имал ли си гафове на сцената?
- През май 1995 година пеех в едно заведение в Камчия, на брега на морето, и един мой приятел спасител ме накара да направя задно салто – нещо, което съм правил много пъти преди това, включително и в предаването “Хит минус едно”. Но точно в този момент до мен се приближи едно танцуващо момиче и аз - прас на цимента!

Като дойдох в съзнание, всичко около мен беше в кръв.

Зашиха ме. Мислех, че всичко се е разминало, но през 2004-а си направих ядрено-магнитен резонанс и се видя, че има притискане на две места. Два прешлена бяха излезли от нормалното си положение и притискаха гръбначния мозък. Извадиха двата хрущяла и ми направиха две титанови пластини на същите места. След година пластините се капсуловат и стават като истински хрущяли. Ако сега ми направят снимка, никой няма да види, че имам желязо във врата си.

- Сигурно ще разочароваме много от твоите фенки, че си женен. Би ли казал няколко думи за нежната си половинка?
- Със Сюзан се запознахме на един мой концерт през 2003-а. Заради нея напуснах София и отидох да живея във Варна, защото там й оставаше да учи още една година. Пак във Варна през септември 2005-а направихме сватбата. Имаме си дъщеричка на година и два месеца, която се казва Белиз.

- След като се отказа от футбола, съвсем ли изостави спорта?
- От 1998-а се занимавам с хата-йога - в началото редовно, сега по-рядко. Като правя упражненията, изгарям калории, ям по-малко, чувствам се по-добре, по-бодър. През 2001 година, като бях в Турция,

за 55 дни отслабнах с 14 кг,

защото бях останал съвсем без пари. 15 години бях вегетарианец, но преди няколко месеца започнах да хапвам и месо. Мисля, че то помага на жизнеността ми. Без месо съм някак вял…

Венелин МИТЕВ