ХЮСЕИН МЕВСИМ

ХЮСЕИН МЕВСИМ

Хюсеин Мевсим е роден на 07. VII.1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейството на тютюноработници. Средно гимназиално образование завършва в Момчилград, а висше - българска филология - в ПУ “Паисий Хилендарски”.
От края на 1991 година се установява да живее в Истанбул, където започва да се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката “Открехнат прозорец”. През 2002-ра защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор в Института за социални науки към Анкарския университет. Понастоящем е асистент в Катедрата по български език и литература на Факултета по език, история и география към същия университет и работи над докторат на тема “Българската литература в Истанбул - Истанбул в българската литература”.
Занимава се с преводи от български, турски и руски език.

Послание на скалата

От гордата самота -
не ща и спомен...

По дяволите и вярната сянка
по целия ми ръст -

клюнът му не побира семе...

... за да се превърна

в благодатна пръст...

•••

Вятърът така и не прие
поканата ми
за топъл и уютен подслон...

Открехнатият прозорец
сякаш е капан за него...

Каква вярност към крайпътния клон...

•••

Отсрещните долини
десет пъти ни предупредиха...

А ловецът гръмна само веднъж.

•••

Звездите останаха
без една -

(стръмна е
небесната бездна).

Но от това
не стана по-тъмно...

•••

От солените целувки на вълните
горчат устните на брега...

Такава обич ми обещай сега...

•••

Паркът се дави в жълтото море...

Кой сламка спасителна ще му подхвърли -

птиците имат гнезда и на юг,
дълбоко в корите са червеите...

Навярно един старец
Ще се притече с бастуна си...
•••

И все така -
зелена и стипчива -

остани на времето в клона...
Даже, когато в късния залез
дойда с устни да те набера...

Узрелият плод
гние на пазара...

Info